До пладне ще вали, стойте си в леглата,
Чолаков ни кълне с прогнозата позната.
От Симитли нагоре – бум на цветовете,
изпреварвам кротко по пътя TIR-ове́те.
Нед и Зори къртят – клюмнали главите,
изпускат те сериозно към Банско красотите.
Дали да ги събудя, чудя се за кратко,
малко им остава да си доспиват сладко.
Сънени сме всички, бачкали до късно,
на Бъндерица – гадно, времето е мръсно.
Дъждът си ни вали, вятър не мирува.
Джамджиев под въпрос e – А дали си струва?
Сцепление стабилно по мокрите скали
с раниците тежки до горе стигнали.
Видимостта на нула, студът ни е налазил,
към Премката надолу снегът се е запазил.
Питата от лимец нося за заслона,
с котки от багажа слезнахме по склона.
Давайте наляво, Кутело в мъгла е,
слънцето огря ни, като в пролетта е.
Кончето познато, няма напрежение.
“Котечко” си дебнем за утре с възхищение.
Привиждат ни се хора, кутийката е празна.
Залез да изпратиш си е страст заразна.
На завет сме си вътре – хладно, но приятно.
Нощес да е студено – малко вероятно.
Свещите си греят, голямо пиршество,
романтиката пълна, изпихме виното.
13 часа спахме, получи ни се силно.
Градската умора наваксахме стабилно.
Мързел ни налегнал, стягаме се бавно,
решихме най-накрая да потеглим плавно.
По Котешкия чал ръбът си беше тесен,
пропастите стръмни, но се оказа лесен.
Спускане безкрайно последва след скалите.
Денивeлация огромна свалихме във горите.
Прибирането дълго, разходка към колата,
стигнахме навреме за кръчмата позната.
Порции огромни, не ни е за сефте,
който бил е в Пирин, знае най-добре.
Връщаме се “долу” .. към града обратно.
Усещането силно .. заредени, но за кратко.
Чувствата са ярки .. емоциите силни,
с приятелите верни .. спомени обилни.
… … … … … ...
И нова седмица .. и нов копнеж в душата
Окрилени и готови .. да хванем нейде пак гората.
Така ли ще живея .. всеки ден гадая,
няма да се лъжа .. сам отговора зная!
Снимки: Зорница Лазарова и Боян Дочев
