Ком - Емине - Пролог

Ком-Емине - словосъчетание носещо различни асоциации у всеки човек. Разсъждавайки по темата разграничих четири вида хора: такива, които никога не са чували и не свързват с нищо тези наименования, други, които са запознати географски с въпросните дестинации и могат да предположат какво представлява комбинацията от имена. Добронамерено игнорирайки тези два типа преминавам към планинарите: трети, които са с отрицателна нагласа при споменаването на въпросния преход и четвърти тип, за които Ком-Емине звучи като нещо завършено и изпълнено със смисъл, блян и целенасоченост. Смея да твърдя, че преобладаваща част са неодобряващите извървяването на цялостния маршрут от връх Ком в западна Стара Планина до нос Емине на морския бряг. Повечето от моите приятели планинари са с подобна нагласа и разбира се имат своите логични доводи - за безсмисленото вървене в двата края, за многото красиви места, които могат да бъдат посетени единично вместо да се губи време и да се извървява цялото. Разбирам ги, но всеки е прав за себе си. 

Аз лично никога не съм отричал прехода. Винаги е будел в мен страхопочитание, но и никога не съм се доближавал и замислял сериозно за неговото осъществяване. Както се казва: човек трябва сам да израсте и доживее точното време и момент. 

Може би тук е моментът да отдадем заслуженото внимание на въпросния преход Ком-Емине.

,,Земя като една човешка длан...

Но по-голяма ти не си ми нужна,

Щастлив съм, че твойта кръв е южна

че е от кремък твоят стар Балкан.“

Георги Джагаров 

Идеята за прекосяване на територията на България по билото на Балкана принадлежи на родоначалника на организирания туризъм в България – Алеко Константинов. Преждевременната и нелепа смърт на Щастливеца му попречва да осъществи това си намерение. Честта да мине пръв надлъж през нашата Родина се пада на големия турист, пътешественик и изследовател, с право наречен "Следовникът на Алеко", Павел Делирадев.

По карта разстоянието между връх Ком и нос Емине е около 600 км. Преодолява се терен с голяма денивелация, изкачват се или се подсичат повече от 100 върха и на практика дължината му е много повече.  

През 1953 г. се организира първия поход по билото и от тогава през годините малко по малко се превръща в традиция и всяка година се провежда от БФТ. Известен е още като „Маршрута на дружбата“ и е част от Европейския път Е-3, символично свързващ Атлантическия океан с Черно море.

Запалих се по планинарство сравнително късно. Набор 88 съм и по-сериозно ме запознаха с величието на природата двама мои приятели – единият, от които е планинският водач Емил Енчев, а другият мой съученик - Найден, които през 2010 г. ме сблъскаха сериозно с необятността на Балкана. Друга е темата, че и двамата са от третата група хора и не вземат сериозно прехода, но това не пречи цял живот да съм им благодарен за посоката, която ми показаха и привързаността към планината, която посяха в мен, както се казва – по добре късно, отколкото никога..

Както споменах, никога не съм имал неудържимо влечение към Ком-Емине, но преди година малко по малко в мен започна да се навива една пружинка, чиято енергия и желание се насочваше в тази посока. 

След като друг наш приятел от компанията Ангел през лятото на 2013 г. почти изтича билото на Стара Планина и за 11 дена се озова на морския бряг, слушайки историята му, осъзнавайки трудностите, лишенията и изпитанията, с които се беше сблъскал и виждайки удовлетворението и завършеността, в мен вече назряваше мечтата.

Тук ще си позволя да цитирам един мой любим български автор Иво Иванов, който в едно свое интервю каза преди време: "Чета и може би най-важното пътувам, пътувам, когато и където мога - по повод и без повод. Вярвам в пътя, вярвам, че трябва да нарушаваме порочния цикъл - дом, работа, магазин.. дом, работа, магазин.. който е разрушителен. Няма по-добър метод за нарушаване на този порочен кръг от пътуването, защото магията на живота не е в точка А, не е и в точка Б, а по-скоро в непредвидимите вълшебства на разстоянието между тях. Така че аз вярвам в мистерията на пътя, в движението в новите преживявания, в неочакваните срещи, в екзотичните стопаджии и в идеята, че човек не умира, когато спре да диша, а когато спре да живее."

Това се превърна за мен и мечтата Ком-Емине, не две точки за свързване и пореден маршрут за „чекиране“, а път, който да бъде не просто извървян, а преживян.

2013 беше годината, в която се честваха 60 години и първия организиран преход по маршрута. Бил е заснет специален филм за годишнината, ретроспективно представящ разказите на миналогодишните и първите вече възрастни участници в прехода. В началото на декември няколко приятели се озовахме в Дома на киното в София на първата прожекция на въпросната лента и след нея вече нямаше никакво съмнение – заедно с Ванката, с когото сме приятели от студентските години, бяхме налапали кукичката. В нас се беше родила и сериозно израснала една конкретна мечта, към която сериозно се устремихме през 2014 година.