Ден 10: х. Бузлуджа – х. Предела

36,6 км, 9:40 часа, средна скорост на движение 4,2 км/ч

Понеделник 21.07.2014 г. бе десети ден за нас и седми за Николай, а общата ни цел бе Предела. Вечерта имахме среща за зареждане с родителните ми, а той не искаше да се изхвърля и да гони огромно разстояние като това до Чумерна, не че не можеше, просто не беше тръгнал за рекорди, а за удоволствие. Въпреки това разстоянието х.Бузлуджа – х.Предела е не повече от 10:30-11 часа нормално темпо, така че на няколко пъти се чудеше, дали да не стигне и до х.Буковец, но липсата на място за спане на следващия ден около прохода Вратник го спираше.

С две думи не бързахме за никъде, бяхме решили да тръгнем в 8:00, доста късен, но и удобен час, като се има предвид тежкия вчерашен ден и натрупаната ни умора. Бях се събудил още преди будилниците, но не бързах да ставам. По обичай се преведохме в подходящ вид и се опитахме да довършим останалата от предната вечер диня, Николай си бе поръчал и нещо за из път, след като предпочиташе така да се снабдява с храна и да не носи тежка раница. 

Сбогувахме се със словоохотливата хижарка и бавно потеглихме нагоре към паметника Бузлуджа. Не стигнахме до него и с десен завой продължихме по червената маркировка. Табелите ни насочваха към връх Бедек. Малко по малко приближавахме огромните ветрогенератори, разположени в тази част от Стара Планина. Не бях виждал досега от толкова близо, но Николай бе още по-впечатлен от размерите им.

Пътят ни минаваше директно между въпросните страшилища. Бяхме тръгнали късно и жегата вече се усещаше. Все пак това бе първият ден от началото, в който ние не си намокрихме обувките и краката съответно. Пресякохме ветропарк-а и се скрихме от слънцето в гора. Пътят беше равен, както и преобладаваше този ден, и се разговорихме, вървейки. Николай още се чудеше за възможни комбинации за деня и следващите, но прецени че Предела – Чумерна – Котел за него е най-приемливият, въпреки че първите два не бяха дълги. Ние бяхме с различен план. Също искахме да стигнем до Котел за три дена, но с нашите способности и багаж вървенето х.Чумерна – Котел бе невъзможно, затова бяхме планирали доста екстравагантен план. Планирахме утрешния ден да е супер дълъг, с ранно ставане, много сериозно вървене и преминаване освен на х.Чумерна и на Темната гора и спане в края й точно преди прохода Вратник в параклиса на Агликина поляна. Там бе спал Ангел миналата година и беше доста удачна дестинация за комеминейци.

 

Вървейки с добро темпо преминахме горски дом Българка, който не беше отворен, но имаше чешма и продължихме в гората. Оказа се, че Ванката и Ники програмират в близки области и намериха доста допирни точки и теми за разговор, които бяха интересни и за мен. В последствие отворихме и тема за книги и български автори. Оказа се, че на всяко прибиране в България той купува около куфар - стабилно количество българско творчество, което да чете в Австралия със семейството си. Опитах се да му препоръчам най-вдъхновяващата книга, излизала последните години – „Кривата на щастието“ на Иво Иванов, но се оказа, че освен че се е сдобил с нея, дори вече е започнал да чете част от статиите в нея. 

Ако не се лъжа малко преди Кръстец попаднахме на място, където се събираха пет пътя и насочвайки се по най-логичния според GPS се оказа, че има и шесто разклонение, скрито в шубраците, от където де факто продължаваше маркираната пътека. Без машинката сигурно щяхме да се лутаме доста дълго време. 

Обичайната картинка за България ни завари приближавайки гара Кръстец – куп изоставени и рушащи се сгради от стар рудник и комунистическо предприятие.. Малко преди 13 бяхме на гара Кръстец – 5 часа за разстояние 5:30ч с Ники летяхме, дори спряхме за 10-тина минути за малко храна и да напълним вода. Такава ни предложиха работниците в гарата и от чешма директно в техните помещения заредихме запасите си. Нямаше нито една ж.п. релса, пътниците явно ги прекарваха с автобуси в конкретни участъци, докато тече ремонта. Не се застояхме много, защото на Ники явно му бе неприятно да спираме, той беше спортист бегач и за него бе непривично и му беше твърде странен навика, който си бяхме изградили да почиваме на всеки два часа. Той беше готов да яде и пие вода в движение – същински робот.

След гара Кръстец последва неголямо изкачване и типичната за този ден сенчеста гора. Стигнахме до разклонение, според което наляво продължаваше веломаршрут, а от пътеписа на Тишо знаехме, че той го е пропуснал, а е по-добре да се върви по него. Картата на GPS също показваше, че пътят ни е наляво, така че бойкотирахме грешния трак на Тишо, който продължаваше напред. Жегата бе силна, пътят черен и по-широк, но на места се влизаше и в гора на сянка. Засякохме дървосекачи на няколко места и след не малко вървене отново се вляхме в другия път и в трак-а на Тишо. Оставаше не много, но преди х.Грамадлива излязохме на открит участък, поляни, обрасли с високи треви и едно две доста стръмни качвания, които ни стопиха силите. В последствие се оказа, че е едно от тях е можело да се спести, но верни на принципа да вървим напред качихме и него..

Ванката дори изостана прекалено уморен, не изглеждаше добре, но продължаваше. На практика за първи път след първия ден на Лакатник се сблъсквахме със сериозна и уморяваща жега. Достигнахме си база Грамадлива и самата хижа, където ни чакаше това табло:

Починахме на масата пред хижата. Нямаше никого, но със собствени запаси се подсилихме и преминахме останалата дистанция. От приятели взели участие в организирания преход на БФТ знам, че тази хижа не е от най-приятните за нощуване. Следващата х.Химик представлява доста скъпо ремонтиран и поддържан комплекс, така че определението хижа е напълно излишно. Не повече от половин час надолу по макадамов път стида и до Хаинбоаз (Предела или Прохода на Републиката). Бяхме пристигнали за 9 ч и 40 мин при очаквано време 10:30-11.

Знаехме, че хижарят стопанисва и заведението  на прохода, така че го потърсихме там и той ни настани в нещо като малък апартамент с баня спалня с две легла за мен и Ванката и разтегаем диван в хола за Николай. Родителите ми още не бяха дошли, така че нахлух първи в банята, за да ги посрещна в приличен вид. Почти всеки ден по възможност перяхме и сушахме влажните си неща по раниците с безопасни игли. 

След като очакваното подкрепление дойде, доста добре прегледахме и преценихме от какво се нуждаем, като ограничавахме всичко излишно. Все пак очаквахме след два дена да сме в Котел, където отново да се заредим с провизии като за последно. Не можехме обаче да ограничим домашните баници на сач, познати някъде като гюзлеми, които баба ни беше изпратила за из път. Освен мен и Ванката и Николай придоби свой пакет със зареждане.

Тук получихме обратно и палатката, спалните чували и шалтета, които на Беклемето бяхме оставили в колата. Не ни се мислеше, как ще си носим раниците утре. Оставих още излишни неща, снабдихме се с батерии и количество храна за 2 дена. Подметките на обувките ми бяха започнали да се отлепят и направих опит да ги залепя, но в следващите дни едната продължи да е леко отворена.

Два пъти паднах по стълбите, слизайки към колата заради неприятните мокри плочки, но не можах да прекратя прехода си по възможно най-неприятния начин и се отървах само с натъртвания.

Отново на масата се появиха огромни количества зеленчуци и нарязахме стабилна салата, която гарнирахме с различни ястия от заведението на прохода. Няма смисъл да казвам, колко сериозно се тъпчехме за пореден път на място, където имаше с какво и беше вкусно. Бяхме решили на другата сутрин да тръгваме в 4:00, така че затапихме с по една бира изпратихме родителите ми и планът беше да лягаме.

Така и стана, но малко преди това имахме очаквано и интересно посещение. Слави и Миряна вървяха ден след нас от няколко дни и предния, когато ние стигахме х.Бузлуджа, тръгнали рано от х.Тъжа те са вървели в отвратително време траверса от х.Добрила. Подобно на нашето - никаква видимост, целодневен дъжд и вятър, комбинирано с малко губене в мъглата около Жълтец не е бил никак розово. На връх Ботев Слави бе получил силни болки в лявата страна на тялото, вътрешните органи и се е почувствал много зле. До х.Тъжа са вървели над 5 часа вместо обичайните 3 като са стигнали по тъмно и с продължаващи болки при него. Не се бяхме чули този ден заради липсата на обхват на х.Тъжа. След като положението не се бе подобрило през нощта и възникналите подозрения за инфаркт на далака с джип са свалили Слави и Миряна до Калофер, откъде с техен приятел са се озовали във ВМА. След множество изследвания са установили не толкова сериозен проблем, но са ги посъветвали да прекратят физическите натоварвания. Когато се чухме в този ден и Слави ми разказа за премеждията им вече бяха в колата на път от София, купили 15 аулина и пътуващи към х.Бузлуджа. Щяха да пропуснат маршрута си от този ден. След предложение на Николай и обсъждане с Ванката направо им предложих вместо на х.Бузлуджа директно да ги карат до Хаинбоаз и да продължаваме заедно. Разбира се предупредих ги за нашия план, ранното ставане и сутрешното натоварване и те се съгласиха. Така че по стечение на съдбата се събрахме и легнахме с идеята за страхотното натоварване на следващия ден.