Един Маратон в 21 куплета
23-24 април 2016 - Драгоман - София - Пловдив
Спортен уикенд предстои,
кална баня ще се състои.
Навсякъде ще отчетем участие,
дано не стигнем до нещастие.
Първо почва Байк за Чепън,
тръгва и бегачна сган.
Байкъри в пръста препускат,
локви плитки не пропускат.
У Коце няма напрежение,
върти си той без нетърпение,
знае, че ще тика мъжки
по баира той към къщи.
Дейв на старта болен пъшка,
глезен кълчи, не се тръшка,
загубил се бил в края лесно,
пък трети свършил той експресно.
Алекс вкъщи си лешпери,
с нея никой се не мери.
Предна седмица го тя понесе,
Маратон на Виена с чар отнесе.
Неделя идва, още има,
стресът тука връх си взима.
Панчарево кално чака
и в Пловдив ще е як батака.
Росен и Кристиян умело,
пътеки черни газят смело.
Не подозират те, какво им готви,
СПА лечебно - цели мокри.
Андрю Вили пък ме чакат,
в Пловдив рано идвам аз.
Небето плаче, зъби тракат,
Цветница .. а вънка мраз.
Площад централен се нацепих,
на старт познати много там,
зад водачи се зале́пих
и бързо тръгнах срам не срам.
Ники в Мелбърн live-а пуска,
хули ниския ми пейс,
да ги схрускам за закуска,
иска му се - ама не!
Да обикалям аз тепета,
беше замисъл велик,
но след среща със павета -
гневен яростен избли́к.
Стари кучета със Ачо
бедствали сме го това,
но кой ни бие по главата
да повтаряме сега.
Бегачка готина напреде тича,
да не пропуска никой се зарича,
с поздрав весел всекиго дарява,
усмивка сладка лице и́ озарява.
Павлин и Камен са зелени,
не знаят к’во ги чака само,
ще устискат ли до края,
медал след тичане голямо.
Не дебютанти, а герои
на финала са си те,
псуват, храчат и се зорят,
за тях си е баш сефте.
АниТо пък хвърковато,
крещи със сила, няма срам,
девето място заслужава,
на финала - вихър там.
Гърбев в Мирково скучае,
след Странджа мързел го обзел,
срещу времето роптае,
с шосейка бяга от козел.
Шосето видно е по-късо,
вдига шум до небеса,
тракове по спешност търси,
да докаже тезата́.
С игнор Боби го дарява,
оставя си го да си хленчи,
радва си се на дебюта,
успеха няма да засенчи.
Мина уикенд спортен тука!
Срещнахме си ний сполука!
Устремени сме си пак,
искаме го, няма как!
Време, място, цел, мечта
дълга тема е това,
страст щом има, газ подред
продължаваме напред!
************************************************************************************************
Бях забравил усещането, което носи социалното събитие Маратон. Липсваше ми - не го бях осъзнал преди това, но го разбрах, след като усетих положителната енергия и нагласа, която строеше в неделя от целия Пловдив. Постоянните аплодисменти и неспираща подкрепа от останалите участници и публиката отчасти са неповторимото нещо, което носи точно емоцията на маратона и не ти позволява да свалиш усмивката и страхотното усещане от лицето си както по време на самото събитие, така и в дните след него. Именно първото ми тичане в София през октомври 2014 г. ме запозна с това усещане, но 2015 г. ми показа и друга негативна страна. Отмененият поради терористични атаки Маратон на Скопие през май и отказаният от мен заради случилото се в Анкара и Париж въпреки платената такса Маратон на Истанбул през ноември ме бяха настроили негативно. Но както каза в Македония преди година една приятелка: “Човешката енергия може да бъде насочена в спорт вместо в агресия!” Няма как да не съм радостен, че в последния възможен ден за регистрация все пак взех решението да участвам в Пловдив, игнорирайки незадоволителната си форма и недостатъчна подготовка. Първото по рода си сертифицирано събитие у нас оправда очакванията - трасето бе живописно, организацията - подобаваща, атмосферата - на ниво.
Активността, желанието за спорт и обграждащото настроение на участниците са нещата, които дават заряд на една такава проява. В противопоставянето не с останалите, а със себе си е разковничето. Да завършиш Маратон - това може би е едно от нещата, които всеки човек трябва да направи поне веднъж в живота си, за да усети, че това не е атлетическо постижение. Това е състояние на духа - състояние на ума, което показва, че всичко е възможно.
"The person who starts the race is not the same person who finishes the race."
Автор на 18-ти куплет - Константин Коцев и Боян Дочев на останалите
Участници: Александра Валасопуло, Анелия Даракова, Росица Арабаджиева, Виолета Минчева, Ангел Бачев, Андрей Минчев, Дейвид Петков, Камен Табаков, Константин Коцев, Кристиян Кирилов, Михаела Петрова, Николай Николаев, Павлин Иванов, Росен Русев и Боян Дочев
Снимки: Росица Арабаджиева, KrisoK Photography, Mediacafe и mitakis.com
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване