Информация за проекта - http://100happydays.com/bg/
В последната година на няколко пъти обмислях начало на проекта #100happydays.
Причината, която всеки път ме отказваше бе факта, че колкото и да
обичам завършеността в дадени ситуации, тук няма как да ми хареса. Търся
и намирам щастието във всеки един ден и то продължава много повече от
100 дни и, живот и здраве, ще продължава ... докато сме живи и умеем да
възприемаме така всичко, случващо се около нас ...
Наскоро
прочетох едни много вдъхновяващите #100happydays.
За мен бе страхотно вдъхновение и затова го споделям. Благодаря ти,
Кари! Благодаря и на Свилен Димитров и Зорница Лазарова, че споделиха техните вдъхновяващи проекти!
Линк към проекта #100happydays на Каролина Томова
**********************************************************************
**********************************************************************
Ден 1 #100happydays
Щастието е след като 3000 метра по-ниско стъпиш здраво на земята да ги "прокълнеш" с думите:
Аз кацнах! Сега му мислете вие! #мечтитесазадасесбъдват
**********************************************************************
Ден 2 #100happydays
Щастие е за пореден път да си дадеш сметка, че до себе си имаш
най-страхотните и същевременно най-садистичните приятели. Приятели,
които, въпреки че знаят за непреодолимия ти страх от височини,
продължават всяка следваща година да те качват и да те хвърлят на и от
възможно най-високите места. Благодаря ви!!! #мечтитесазадасесбъдват
Скок с парашут от 3000 метра - ВИДЕО
**********************************************************************
Скок, Божия мост, хижа Ком, връх Ком, хора́ на центъра на Берковица и връх Равно буче (първенец на Понор планина)
Да превъртиш границите на адреналина със скок с парашут и да изпитваш искрена благодарност…
Да не се изнервяш от това, че не знаеш къде отиваш и да се насладиш на изненадата…
Да се озовеш на некомерсиално място и да лежиш по-спокоен от всякога под скала скрит от пролетния ръмеж под Божия мост...
Да усетиш уюта, топлината и гостоприемството на хижаря в празната единствено за теб хижа Ком (стара) и да слушаш пощадилия те дъжд, изливащ се навън...
Да качиш в мъгливо море от минзухари връх Ком и да изчакаш краткия момент, в който ще ти се открие малко гледка между облаците, за да се насладиш, хвърляйки поглед към безкрая...
Да си припомниш стиховете на Вазов на върха и да тропнеш хоро на слънчевия център на Берковица...
Да видиш с очите си, присъщите за Нова Зеландия, неподозирани равнинни зелени безкраи у нас и да бягаш по сандали в пороен дъжд към бленуваната завет...
Да изчакваш да превали обърналия се в град потоп и да не можеш да си спомниш преди колко време е започнало пътуването ти...
Да се насладиш на всичко до край...
Да не се изнервяш от това, че не знаеш къде отиваш и да се насладиш на изненадата…
Да се озовеш на некомерсиално място и да лежиш по-спокоен от всякога под скала скрит от пролетния ръмеж под Божия мост...
Да усетиш уюта, топлината и гостоприемството на хижаря в празната единствено за теб хижа Ком (стара) и да слушаш пощадилия те дъжд, изливащ се навън...
Да качиш в мъгливо море от минзухари връх Ком и да изчакаш краткия момент, в който ще ти се открие малко гледка между облаците, за да се насладиш, хвърляйки поглед към безкрая...
Да си припомниш стиховете на Вазов на върха и да тропнеш хоро на слънчевия център на Берковица...
Да видиш с очите си, присъщите за Нова Зеландия, неподозирани равнинни зелени безкраи у нас и да бягаш по сандали в пороен дъжд към бленуваната завет...
Да изчакваш да превали обърналия се в град потоп и да не можеш да си спомниш преди колко време е започнало пътуването ти...
Да се насладиш на всичко до край...
Ден 3 #100happydays
Щастието е, когато за пореден път успееш да направиш уикенда си
необикновен и да запечаташ в рамките на два дена гледки, пътуване,
събития, спомени и емоции за поне две седмици...
Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми;
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми;
и както тез могили без трънье и без храсти,
душата ми е чиста от зависти и страсти
и пълна с упоенье, забравя за светът,
при туй величье нямо утихнува ядът,
душата ми е чиста от зависти и страсти
и пълна с упоенье, забравя за светът,
при туй величье нямо утихнува ядът,
и само ветровете - възушни буйни орди,
от връх на връх пренасят напевите си горди.
от връх на връх пренасят напевите си горди.
из стих "На Ком" - Иван Вазов
Парашут и природни красоти в Северозапада '15
**********************************************************************
Ден 4 #100happydays
Щастието е да въртиш 200 километра до Казанлък за фолклорен фестивал -
Тъпан бие, хоро се вие .. и целия площад да го разбере след страхотната
изненада на останалите танцьори :)
До Казанлък за фолклорен фестивал - Тъпан бие, хоро се вие
**********************************************************************
Ден 5 #100happydays
Щастието е да продължиш на изток и да останеш сам със себе си в търсене
на поредната _шъто'куа_ ... - (Дзен и изкуството да се поддържа
мотоциклет - Робърт М. Пърсиг)
**********************************************************************
Ден 6 #100happydays
Щастието е в сутрешното тичане, чистия въздух и красивите гледки в полите на Витоша — at Язовир "Студена".
**********************************************************************
Ден 7 #100happydays
Щастието е в приятелството - искреното, безрезервно приятелство, заради
което си готов на много повече от това да си спестиш поредния час сън
заради сутрешна разходка в парка. Щастието да знаеш, че насреща имаш
сестра, на която можеш винаги да разчиташ за всичко, пък било тя и
некръвна. — with Miryana Tsvetanova at Езерото с лилиите.
**********************************************************************
Ден 8 #100happydays
Щастието е танц и танцът е щастие!
Тъпан бие, хоро се вие - Казанлък 2015
Школа за народни танци "Хайде на хорото"
Поздравления за страхотното изпълнение и благодарности за неочакваната изненадата :)
"... за да бъдем щастливи и да успяваме ..."
Тъпан бие, хоро се вие - Казанлък 2015 - ВИДЕО
**********************************************************************
Ден 9 #100happydays
Щастието е в приятелството - старото и запазеното във времето.
В това пет години след въртенето до Букурещ отново да се озовете с Найден заедно на Пътя - гума до гума - като отбор. Да изстрадате заедно физически и психически трудността и да преодолеете препятствието. Да загърбите негодуванието на тялото за единия и желанието за по-добро представяне и егото на другия, осъзнавайки, че няма по-важно от общия успех!
В това пет години след въртенето до Букурещ отново да се озовете с Найден заедно на Пътя - гума до гума - като отбор. Да изстрадате заедно физически и психически трудността и да преодолеете препятствието. Да загърбите негодуванието на тялото за единия и желанието за по-добро представяне и егото на другия, осъзнавайки, че няма по-важно от общия успех!
**********************************************************************
Ден 10 #100happydays
Щастието е в новото и непредвиденото в уж планирания уикенд..
Да си събуеш белите чорапки и да преминеш без страх по нестинарска жарава..
Да си направиш сКукери вместо сЕлфи..
Да доплуваш до потопена преди половин век църква в язовир Жребчево..
Да прекараш два дена в съвършено време, обграден от четирите страни от прелестните синьо небе, Средна гора, Стара планина и българска земя..
Да сигнализираш на над 40 коли за невключени светлини и половината от тях да ти благодарят и да се поправят..
Да си дадеш сметка, че 200 километра с колело вече дори не те уморяват..
Да се отпуснеш и накефиш максимално от танц пред публика..
Да се возиш на детско влакче и да се държиш като петгодишен с още 30 пораснали деца :)
Да си направиш сКукери вместо сЕлфи..
Да доплуваш до потопена преди половин век църква в язовир Жребчево..
Да прекараш два дена в съвършено време, обграден от четирите страни от прелестните синьо небе, Средна гора, Стара планина и българска земя..
Да сигнализираш на над 40 коли за невключени светлини и половината от тях да ти благодарят и да се поправят..
Да си дадеш сметка, че 200 километра с колело вече дори не те уморяват..
Да се отпуснеш и накефиш максимално от танц пред публика..
Да се возиш на детско влакче и да се държиш като петгодишен с още 30 пораснали деца :)
Да поведеш хоро за първи път без притеснение и страх от грешки (въпреки грешките)..
Да останеш на крак 23 часа и да си свеж като краставичка и готов за още приключения 5 по-късно..
Да направиш още една огромна крачка в овладяването на егото и промяната на нетърпимия си характер, успявайки да оставиш встрани желанието за надделяване и налагане, поставяйки ги под приятелството..
**********************************************************************Да останеш на крак 23 часа и да си свеж като краставичка и готов за още приключения 5 по-късно..
Да направиш още една огромна крачка в овладяването на егото и промяната на нетърпимия си характер, успявайки да оставиш встрани желанието за надделяване и налагане, поставяйки ги под приятелството..
Ден 11 #100happydays
Щастието е в момента, в който "се изключиш".
Да метнеш хамака, книгата и спалния чувал в раницата, да включиш самолетния режим на телефона и да хлопнеш входната врата зад гърба си...
Да метнеш хамака, книгата и спалния чувал в раницата, да включиш самолетния режим на телефона и да хлопнеш входната врата зад гърба си...
**********************************************************************
Ден 12 #100happydays
Щастието тази нощ бе някъде там между лагерния огън и липсата на обхват
дълбоко в Родопите в едно затънтено и забравено от вселената селце.
Беше се сгушило между палатките и притихналата гора, сияеше по
усмихнатите лица на танцуващите на фона на пламъците и празнуваше.
Празнуваше рождения ден на една слънчева душа, която не спира да ни
озарява и зарежда със своята лъчезарност и позитивност. Да ѝ е честит! — with Каролина Томова.
**********************************************************************
Ден 13 #100happydays
Щастието е в търпението.
Да изчакаш още 6 дена, след като си се подготвял и си го жадувал повече от 6 месеца..
**********************************************************************
Ден 14 #100happydays
Щастието е в безметежността.
Да откриеш още една дефиниция на съвършенството - хамак, книга, бира и чист въздух..
**********************************************************************
Ден 15 #100happydays
Щастието е "СПА за 20 лева".
Да прочетеш миналогодишния пост на Александра, докато слушаш дъжда навън:
"Витоша100 - най-новият алтернативен СПА комплекс на открито! Само срещу 20 лв. получавате 20 часа неограничен достъп до пълна гама кални басейни, предоставящи голямо разнообразие от консистенция и лечебни свойства! Да се омажем заедно и догодина!"
"Витоша100 - най-новият алтернативен СПА комплекс на открито! Само срещу 20 лв. получавате 20 часа неограничен достъп до пълна гама кални басейни, предоставящи голямо разнообразие от консистенция и лечебни свойства! Да се омажем заедно и догодина!"
**********************************************************************
Ден 16 #100happydays
Щастието е да дадеш.
Да се почувстваш полезен с малко или с много от един съвсем малък акт на човеколюбие. Да усещаш за себе си, че не само на Коледа или след поредния катаклизъм са миговете, които могат да повдигнат нещо вътре в теб и да те подтикнат към състрадание и желание да си човечен. Да си благодарен за това, което имаш, знаейки, че то изобщо не е малко и че нямаш право да се оплакваш от нищо —
playing Goalball with Jordan Bogev at СОУ за деца с нарушено зрение "Луи Брайл".
Да се почувстваш полезен с малко или с много от един съвсем малък акт на човеколюбие. Да усещаш за себе си, че не само на Коледа или след поредния катаклизъм са миговете, които могат да повдигнат нещо вътре в теб и да те подтикнат към състрадание и желание да си човечен. Да си благодарен за това, което имаш, знаейки, че то изобщо не е малко и че нямаш право да се оплакваш от нищо —
playing Goalball with Jordan Bogev at СОУ за деца с нарушено зрение "Луи Брайл".
**********************************************************************
Ден 17 #100happydays
Щастието е толерантност .. на пътя, пък и не само на него..
Да ти направят път и ти да направиш и пак така.. Да си знаеш, че не
всички са 'джигити' и че въпреки общоприетото мнение хора свестни бол.. А
другите, да са живи и здрави, да ги приемаш спокойно, колкото и да се
опитват да те извадят от кожата ти..
**********************************************************************
Ден 18 #100happydays
Щастието е опит - житейски, пък и не само.
Да черпиш мъдрост направо от извора Nikolay Nikolaev:
"Тренировки, жажда за приключения и освобождаване на мисълта от стереотипите за ограничения и норми. И ще се преродиш."
Снимка - Ком Емине 07.2014"Тренировки, жажда за приключения и освобождаване на мисълта от стереотипите за ограничения и норми. И ще се преродиш."
**********************************************************************
Ден 19 #100happydays
Щастието не е в това да бързаш, а да стигнеш!
Не е в това да си на
32-ро място от стотици стартирали, цифрите са просто статистика,
щастието е просто да завършиш, да сбъднеш мечта и да можеш да погледнеш
назад и да си дадеш равносметка.
През по-голямата част от днешния си първи ултрамаратон усещах такава сила, енергия и увереност, че нищо не може да ме спре да завърша. Липсваха тормозилите ме през пролетта болежки при подготовката, липсваше притеснението, през 2/3 от състезанието бяхме само аз и природата. Но равносметката е в това да можеш да погледнеш назад или по-точно 15 месеца по-рано, когато започнах битката с килограмите и пасивния начин на живот. Оттогава свалих 20кг., върнах 8 и смъкнах още 10. През последните 8 месеца съм избягал около 1000км.. Минах в двете много силни крайности - от това да те е срам пред себе си и околните от това как изглеждаш, да се чувстваш ужасно в кожата си, тресейки се навсякъде; до другата крайност - да бъдеш в невероятна хармония със себе си, да се чувстваш по-силен от всякога, да бъдеш повод за радост, пример и вдъхновение за роднини, приятели и познати. Пътят със сигурност не е лесен, но аз бих го изминал без да се замисля отново и отново, дори и само да знам, че отново ще се чувствам така, както по време на днешния ултрамаратон.
Успоредно с това в днешния ден щастието е и да си благодарен на виновниците, допринесли за сбъдването и на тази мечта – на първо място на краката си, че не ме предадоха, както очаквах, на всички, които ми пожелаха успех тези дни и стискаха палци, на Ivan, който изтърпя компанията ми в повече от 30 километра, давайки ми мотивация и дърпайки ме напред, на Miryana за раницата за тичане, която свърши страхотна работа, на Rositsa за домашно приготвените сурови енергийни барчета, които бяха, колкото полезни толкова и енергийни и най-вече на Nikolay за цялото търпение, воля и подход, които прояви през последните месеци, издържайки забежките ми и подготвяйки ме за това състезание! Благодаря!
През по-голямата част от днешния си първи ултрамаратон усещах такава сила, енергия и увереност, че нищо не може да ме спре да завърша. Липсваха тормозилите ме през пролетта болежки при подготовката, липсваше притеснението, през 2/3 от състезанието бяхме само аз и природата. Но равносметката е в това да можеш да погледнеш назад или по-точно 15 месеца по-рано, когато започнах битката с килограмите и пасивния начин на живот. Оттогава свалих 20кг., върнах 8 и смъкнах още 10. През последните 8 месеца съм избягал около 1000км.. Минах в двете много силни крайности - от това да те е срам пред себе си и околните от това как изглеждаш, да се чувстваш ужасно в кожата си, тресейки се навсякъде; до другата крайност - да бъдеш в невероятна хармония със себе си, да се чувстваш по-силен от всякога, да бъдеш повод за радост, пример и вдъхновение за роднини, приятели и познати. Пътят със сигурност не е лесен, но аз бих го изминал без да се замисля отново и отново, дори и само да знам, че отново ще се чувствам така, както по време на днешния ултрамаратон.
Успоредно с това в днешния ден щастието е и да си благодарен на виновниците, допринесли за сбъдването и на тази мечта – на първо място на краката си, че не ме предадоха, както очаквах, на всички, които ми пожелаха успех тези дни и стискаха палци, на Ivan, който изтърпя компанията ми в повече от 30 километра, давайки ми мотивация и дърпайки ме напред, на Miryana за раницата за тичане, която свърши страхотна работа, на Rositsa за домашно приготвените сурови енергийни барчета, които бяха, колкото полезни толкова и енергийни и най-вече на Nikolay за цялото търпение, воля и подход, които прояви през последните месеци, издържайки забежките ми и подготвяйки ме за това състезание! Благодаря!
**********************************************************************
Ден 20 #100happydays
Щастието е и да прочетеш за щастието в описанието на албума.
Да остават все толкова близко и скорошно, преживени така магично, въпреки времевото отдалечаване усещането и спомена, колко лесно човек може да се откъсне от въртележката на ежедневието, да отпусне сетивата си и да се остави часовете просто да текат без да имат значение на такива приказни места и такива хубави поводи..
Да остават все толкова близко и скорошно, преживени така магично, въпреки времевото отдалечаване усещането и спомена, колко лесно човек може да се откъсне от въртележката на ежедневието, да отпусне сетивата си и да се остави часовете просто да текат без да имат значение на такива приказни места и такива хубави поводи..
Каролина Томова added 65 new photos to the album: Палатки, усмивки и ден рожден.
Рецепта за посрещане на 30-ти рожден ден.
С благодарност към всички замесени.
С благодарност към всички замесени.
1. Намираш човек, роден на твоята дата, за да празнувате заедно.
2. Избирате труднодостъпно място, по възможност далеч от София, с поляна за палатки.
3. 3 седмици преди събитието започваш с молитви против дъжд.
4. Казваш на хора, с които си преживявал какво ли не, че имаш нужда от подкрепа за влизането в клуб 30.
5. Взимаш достатъчно сок от бъз, за да почерпиш.
6. Пълниш раницата с храна уж за 3 дни, която после ядеш още 1 седмица.
7. Товарите се по колите и стигате до село Ситово. Където все още цъфти люляк!
8. Подлагаш всички шофьори на изпит по офроуд каране и вече сте там.
9. Минаваш в самолетен режим, защото обхват няма.
10. Разпъвате палатки, маси, хамаци, слаклайн.
11. Отдавате се на пълен айляк с хапване, пийване, овладяване на изкуството на слаклайна, смях, непредвидено-божествени торти, или с други думи – свободна програма.
12. Като стане по-хладно, палите огън. Печете мръвки и зеленчуци. Играете хора.
13. Въпреки молитвите против дъжд, започва да вали. Недостатъчно, за да развали радостта на всички.
14. Час преди рождения си ден, отиваш до палатката уж да пиеш вода. Събуждаш се в 1:30. Не било страшно да влезеш в клуб 30. Особено ако проспиш момента.
15. Решаваш все пак да станеш за някоя друга наздравица, въртене на огнен пой и още малко смях.
16. Лягаш отново. В 5 сутринта повтаряш упражнението от точка 15.
17. Към 10 ставаш за останалите честитки и пожелания. И за още една торта. И на Станимир мекиците.
18. Отново айляк.
19. Всички започват да събират палатки и да тръгват, някои дори на две гуми.
20. След като всички от двете компании са си отишли, оставате 5 човека.
21. Решаваш да се разходиш сам наоколо. Вървиш, а планината е само твоя. Моментът е твой. Къде беше. Къде стигна. Пътека няма, но пък в живота – пътища много. Е, остаря малко, но нали е важно как се чувстваш. А ти се чувстваш повече от прекрасно. Една лисица тича наблизо. Какво ли следва…
22. Загледани в телевизора на пустошта (огъня), заслушани във виещото някъде наблизо животно, изпращате и неделната вечер…
23. Ставате в 6 и със съжаление напускате мястото.
2. Избирате труднодостъпно място, по възможност далеч от София, с поляна за палатки.
3. 3 седмици преди събитието започваш с молитви против дъжд.
4. Казваш на хора, с които си преживявал какво ли не, че имаш нужда от подкрепа за влизането в клуб 30.
5. Взимаш достатъчно сок от бъз, за да почерпиш.
6. Пълниш раницата с храна уж за 3 дни, която после ядеш още 1 седмица.
7. Товарите се по колите и стигате до село Ситово. Където все още цъфти люляк!
8. Подлагаш всички шофьори на изпит по офроуд каране и вече сте там.
9. Минаваш в самолетен режим, защото обхват няма.
10. Разпъвате палатки, маси, хамаци, слаклайн.
11. Отдавате се на пълен айляк с хапване, пийване, овладяване на изкуството на слаклайна, смях, непредвидено-божествени торти, или с други думи – свободна програма.
12. Като стане по-хладно, палите огън. Печете мръвки и зеленчуци. Играете хора.
13. Въпреки молитвите против дъжд, започва да вали. Недостатъчно, за да развали радостта на всички.
14. Час преди рождения си ден, отиваш до палатката уж да пиеш вода. Събуждаш се в 1:30. Не било страшно да влезеш в клуб 30. Особено ако проспиш момента.
15. Решаваш все пак да станеш за някоя друга наздравица, въртене на огнен пой и още малко смях.
16. Лягаш отново. В 5 сутринта повтаряш упражнението от точка 15.
17. Към 10 ставаш за останалите честитки и пожелания. И за още една торта. И на Станимир мекиците.
18. Отново айляк.
19. Всички започват да събират палатки и да тръгват, някои дори на две гуми.
20. След като всички от двете компании са си отишли, оставате 5 човека.
21. Решаваш да се разходиш сам наоколо. Вървиш, а планината е само твоя. Моментът е твой. Къде беше. Къде стигна. Пътека няма, но пък в живота – пътища много. Е, остаря малко, но нали е важно как се чувстваш. А ти се чувстваш повече от прекрасно. Една лисица тича наблизо. Какво ли следва…
22. Загледани в телевизора на пустошта (огъня), заслушани във виещото някъде наблизо животно, изпращате и неделната вечер…
23. Ставате в 6 и със съжаление напускате мястото.
Така беше то в безобхватните Родопи...
**********************************************************************
Ден 21 #100happydays
Щастието е да се чувстваш полезен.
Да виждаш, че основната причина,
заради която си будувал десетки нощи, пишейки пътепис, се реализира.
Всеки ден в статистиката на блог-а си да следиш, че някой някъде чете и
ден по ден преминава мисловно по стъпките ви. Да вярваш, че ще му бъде
полезно за сбъдването на мечта, която ти вече си сбъднал. Чувството е
страхотно!
Ком - Емине 2014 - Пеша на Море
**********************************************************************
Ден 22 #100happydays
Щастието е дежавю.
Дежавю, но не традиционното - не сънуваното, не онова видяното, преживяно и случило се някога някъде в сън, в някаква успоредна реалност, вселена или минал живот, а в другото - планираното и предвиденото. Дежавюто, което сам си направиш, за което дълго мечтаеш и очакваш. В онова, което сам имаш смелостта да си поискаш и създадеш, за да повториш онова неописуемото чувство на очакване във времето и върховна наслада при настъпването на момента и реализирането..
Дежавю, но не традиционното - не сънуваното, не онова видяното, преживяно и случило се някога някъде в сън, в някаква успоредна реалност, вселена или минал живот, а в другото - планираното и предвиденото. Дежавюто, което сам си направиш, за което дълго мечтаеш и очакваш. В онова, което сам имаш смелостта да си поискаш и създадеш, за да повториш онова неописуемото чувство на очакване във времето и върховна наслада при настъпването на момента и реализирането..
Тук е моментът да върна историята и към обувките, с които тръгнах на този преход. В продължение на 7 дни и 357 км
3-годишните ми обувки бяха скъсани, половината им подметка беше
отлепена без да пречи в придвижването. Изглеждаше сякаш всеки един
момент може да се разпадне и да ме остави в нищото, но не би.. Минавайки
през кал, прах, вода, реки, асфалт, макадам и какви ли не трънаци
стигнахме до морския бряг. Спазвайки традицията да хвърля камъчето, се
изправих и се загледах в необятната морска шир. Мислех дълго, мислех
върху смисъла на вървенето ни, мислех за сбъдването на мечтата и мислех
за бъдещето пред мен. Замахнах и в този момент, докато правех крачката и
камъчето се отделяше от ръката ми, подметката ми се отцепи и се
предаде, нямаше какво повече да извърви.. и тя беше издържала до края..
беше изпяла своята лебедова песен.. напускайки ме, изпълнила мисията си
до край показа, че на този свят просто няма нищо ама нищо случайно..
Ден 23 #100happydays
Щастието е да тръгнеш пак Пеша към море.
Това с Ванката вече сме го играли - дъждът отново ни дебне, а мечтата е някъде там в далечината и ни очаква. Тръгваме ПЕША КЪМ МОРЕ .. КЪМ БЯЛО МОРЕ!!! — with Ivan Ivanov.
Това с Ванката вече сме го играли - дъждът отново ни дебне, а мечтата е някъде там в далечината и ни очаква. Тръгваме ПЕША КЪМ МОРЕ .. КЪМ БЯЛО МОРЕ!!! — with Ivan Ivanov.
**********************************************************************
Ден 24 #100happydays
Щастието е 2 за 1.
Да те пропуснат за един ден през себе си две планини в страхотно време и да оставиш зад гърба си Витоша и Верила..
Да те пропуснат за един ден през себе си две планини в страхотно време и да оставиш зад гърба си Витоша и Верила..
**********************************************************************
Ден 25 #100happydays
Щастието е водопад - буквално и преносно - голям, освежаващ, пречистващ и зареждащ — at Водопад Скакавица, Рила.
**********************************************************************
Ден 26 #100happydays
Щастието е наВън - изВЪН зоната на комфорт.
"ВЪНка нека си ва́ли, я съм си добре!" - беше казал някой, не помня кой, но сигурно е бил егоистично мислещ неактивен човек. Някой, който не би жертвал скъпоценния си уют, за да продължи напред по Пътя въпреки обстоятелствата. При приказна утро край Седемте езера, което скоростно да се превърне в мъглив порой и за финал ден преди настъпването на астрономическото лято да премине в снеговалеж с два метра видимост, обърквайки разписанието му за деня да е готов да изчака. Въпреки некомфортната ситуация да се откаже от риска, намирайки решение на ситуацията и консенсус в цялата група. Да пропусне част от маршрута, но да остане в правилната посока и при средно поносими метеорологични условия да се окаже в крайната си точка. Нека си ва́ли и ние сме си добре — at Хижа "Мальовица".
"ВЪНка нека си ва́ли, я съм си добре!" - беше казал някой, не помня кой, но сигурно е бил егоистично мислещ неактивен човек. Някой, който не би жертвал скъпоценния си уют, за да продължи напред по Пътя въпреки обстоятелствата. При приказна утро край Седемте езера, което скоростно да се превърне в мъглив порой и за финал ден преди настъпването на астрономическото лято да премине в снеговалеж с два метра видимост, обърквайки разписанието му за деня да е готов да изчака. Въпреки некомфортната ситуация да се откаже от риска, намирайки решение на ситуацията и консенсус в цялата група. Да пропусне част от маршрута, но да остане в правилната посока и при средно поносими метеорологични условия да се окаже в крайната си точка. Нека си ва́ли и ние сме си добре — at Хижа "Мальовица".
**********************************************************************
Ден 27 #100happydays
Щастието във вчерашния ден бе четири сезона.
Пролетни минзухари, жежко лято, мъглива и ветровита есен и смразила езерата и северните склонове зима.
Пролетни минзухари, жежко лято, мъглива и ветровита есен и смразила езерата и северните склонове зима.
**********************************************************************
Ден 28
Препятствие. Пречка. Трудност. Страхове. Кръстопът.
Варианти. Въпроси. Отбор. Приятелство. Бъдеще. Мечти. Дилеми. Инат.
Главоблъскане. Решения. Грешки. Разкаяние. Прошка. Щастие? Да, не, казва
ли ти някой..
"- Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не
жалиш свойто невръстно детенце, ни мене, злочестата майка; скоро без теб
ще остана, понеже ахейците дружно скучени теб ще нападнат и тъй ще ти
грабват живота. По-добре щеше да бъде в земята и аз да потъна!
.....
.. и баща си по храброст надмина"
.....
.. и баща си по храброст надмина"
**********************************************************************
Ден 29 #100happydays
Щастието е между два гиганта. Да се озовете от Рила в Пирин, пропуснати
след петдневен преход от първата и изкачили се в каменно-снежната
прегръдка на втория...
**********************************************************************
Ден 30 #100happydays
Щастието е в изненадата.
Да се събудиш отпочинал след десетчасов сън след вчерашното разглобяване в очакване на целодневнен порой, излежаване, бири и книга и да разбереш, че гръмотевичната буря се отлага и времето е перфектно за намеренията ти.
Да учудиш дори и себе си, осъзнавайки, че си преодолял непреодолимия си страх от височини, преминавайки без грам уплах през Кончето, наслаждавайки се на целодневна палитра от върхове и панорами, предложени от необятния Пирин — at Кончето, Пирин.
Да се събудиш отпочинал след десетчасов сън след вчерашното разглобяване в очакване на целодневнен порой, излежаване, бири и книга и да разбереш, че гръмотевичната буря се отлага и времето е перфектно за намеренията ти.
Да учудиш дори и себе си, осъзнавайки, че си преодолял непреодолимия си страх от височини, преминавайки без грам уплах през Кончето, наслаждавайки се на целодневна палитра от върхове и панорами, предложени от необятния Пирин — at Кончето, Пирин.
**********************************************************************
Ден 31 #100happydays
Щастието е в комерса.
Чувал съм, че е модерно истинските кифли да снимат изящните си долни крайници на фона на приказни водни басейни — at Бъндеришко Езеро "окото".
Чувал съм, че е модерно истинските кифли да снимат изящните си долни крайници на фона на приказни водни басейни — at Бъндеришко Езеро "окото".
**********************************************************************
Ден 32 #100happydays
Щастието е като дива коза, придружаваща те в планината. Приближава
любопитно, отскача притеснено и продължава да обикаля в близост, за да
задържа интереса ти — with Бойко Петков.
**********************************************************************
Ден 33 #100happydays
Щастието е да си на път.
Дайте ни вода, дайте ни път и задръжте всичко останало...
**********************************************************************
Ден 34 #100happydays Щастието е да си на път.
Дайте ни вода, дайте ни път и задръжте всичко останало...
**********************************************************************
Щастието е в компанията...
..тръгнахме бавно нагоре, всяка крачка ни доставяше удоволствие, не бързахме..
Не искахме да свършва, но колкото и да се бавехме приближавахме пирамидата на върха. Изпитвах странни чувства от постигната цел. Бяло море бе някъде зад облаците в далечината, загледан в безкрая отново идваха десетки въпроси, десетки мисли за минало, настояще и бъдеще. Нещата така или иначе се бяха случили, бяха зад нас, след тях остават само изводите и уроците. Още една мечта бе реализирана, тук беше краят на нашето Е-4, но на финала не бяхме четирима нито шестима. Тук в този момент бяхме всички 12 души, които за ден, за четири, за шест, за седмица или за всички единадесет бяха взели участие в този преход. Всеки един бе изпитал трудност и удоволствие, бе се изправил срещу себе си и се беше насладил малко или много на красотите, бе предизвикал себе си и се бе почувствал жив, всеки един заслужаваше да бъде на този връх в този момент .. и беше!
Скоро прочетох, че дните, прекарани в планината, не са броени – те са дар. Да, всеки един от нас бе удължил живота си с няколко, а ако е писано ще продължава..
..тръгнахме бавно нагоре, всяка крачка ни доставяше удоволствие, не бързахме..
Не искахме да свършва, но колкото и да се бавехме приближавахме пирамидата на върха. Изпитвах странни чувства от постигната цел. Бяло море бе някъде зад облаците в далечината, загледан в безкрая отново идваха десетки въпроси, десетки мисли за минало, настояще и бъдеще. Нещата така или иначе се бяха случили, бяха зад нас, след тях остават само изводите и уроците. Още една мечта бе реализирана, тук беше краят на нашето Е-4, но на финала не бяхме четирима нито шестима. Тук в този момент бяхме всички 12 души, които за ден, за четири, за шест, за седмица или за всички единадесет бяха взели участие в този преход. Всеки един бе изпитал трудност и удоволствие, бе се изправил срещу себе си и се беше насладил малко или много на красотите, бе предизвикал себе си и се бе почувствал жив, всеки един заслужаваше да бъде на този връх в този момент .. и беше!
Скоро прочетох, че дните, прекарани в планината, не са броени – те са дар. Да, всеки един от нас бе удължил живота си с няколко, а ако е писано ще продължава..
Ще има пак звезди... и кучета... ще има,
виещи към тях... като преди.
Яснее този мирен ден отвъд. На път!
Човекът е човек тогава, когато е на път!
Пеньо Пенев
виещи към тях... като преди.
Яснее този мирен ден отвъд. На път!
Човекът е човек тогава, когато е на път!
Пеньо Пенев
**********************************************************************
Ден 35 #100happydays
Щастието е да пазим българското.
Да нямаш суха точка по тялото след двучасова репетиция по народни танци - все едно си танцувал под дъжда навън.
Да нямаш суха точка по тялото след двучасова репетиция по народни танци - все едно си танцувал под дъжда навън.
**********************************************************************
Ден 36 #100happydays
Щастието е да си останеш извън коловоза.
Въпреки ударното връщане "в реалността", все пак да успееш да останеш избягал извън водовъртежа на сивата градска действителност. Хилядите хора, коли и трафик да минават покрай теб просто между другото, докато отказваш да се завъртиш в изпиващата центруфуга на бетонните клетки. Сърцето ти да остава там ГОРЕ, не просто до следващия път, а завинаги...
Въпреки ударното връщане "в реалността", все пак да успееш да останеш избягал извън водовъртежа на сивата градска действителност. Хилядите хора, коли и трафик да минават покрай теб просто между другото, докато отказваш да се завъртиш в изпиващата центруфуга на бетонните клетки. Сърцето ти да остава там ГОРЕ, не просто до следващия път, а завинаги...
Миленита - На село
В компост от найлони, картони, асфалт и павета
Минава денят между втора и трета
Навънка те чака големият трафик –
Сори брато, ама гониме график!
Няма русалки, но има сирени
Градските хора са хора с проблеми
Самотна тревица стърчи във бетона
Обаче му викат „Зелената зона”..
Минава денят между втора и трета
Навънка те чака големият трафик –
Сори брато, ама гониме график!
Няма русалки, но има сирени
Градските хора са хора с проблеми
Самотна тревица стърчи във бетона
Обаче му викат „Зелената зона”..
**********************************************************************
Ден 37 #100happydays
Щастието е да си благодарен за малките неща.. "..защото големият живот се крепи върху сумата от малки неща.."
Чрез един споделен клип от приятел съвсем неочаквано да се върнеш
години назад към статия, припомняща толкова много. Един препрочетен
разказ, казващ колко малко му трябва на човек, за да е щастлив.
Неповторим вдъхновител .. както винаги..
ПОЩЕНСКА КУТИЯ ЗА ПРИКАЗКИ - ИВО ИВАНОВ
Ден 38 #100happydays
Щастието е залез зад права улица с две(ста) липи отпред!
Всеки си има град на мечтите –
с пеещи птици, с искрени хора.
Тебе аз имах, град на липите –
синя, далечна Стара Загора!
с пеещи птици, с искрени хора.
Тебе аз имах, град на липите –
синя, далечна Стара Загора!
Как те сънувах денем напразно –
дрипав наивник в глухото село!
Твойте зелени улици врязаха
много пресечки в моето чело.
дрипав наивник в глухото село!
Твойте зелени улици врязаха
много пресечки в моето чело.
Виждах те тръпна и заискрила,
дишаш и плаваш в равно Загоре.
Помня оная тъжна могила –
там преживявах твойта история.
дишаш и плаваш в равно Загоре.
Помня оная тъжна могила –
там преживявах твойта история.
Гео бушува – тъмен, човечен.
Лилиев крачи с болка набрана.
Тихо възкръсва в синята вечер
на Хаджихристов мъртвата Анна...
Лилиев крачи с болка набрана.
Тихо възкръсва в синята вечер
на Хаджихристов мъртвата Анна...
В моите мисли все така плаваш.
Аз те достигам с много умора.
Ала ти пак се отдалечаваш,
непостижима Стара Загора!
Аз те достигам с много умора.
Ала ти пак се отдалечаваш,
непостижима Стара Загора!
Тебе аз имах, град на липите – синя, далечна Стара Загора!
**********************************************************************
Щастието е „щом той ме повтаря, нали?“
Да прекараш вечерта в слушане за младежките дързости и изпълнения на родителите си (за пореден път), осъзнавайки, че „колелото се върти“ и нещата не са се променили особено въпреки действителността, политическия строй и 30-те години разлика..
Да прекараш вечерта в слушане за младежките дързости и изпълнения на родителите си (за пореден път), осъзнавайки, че „колелото се върти“ и нещата не са се променили особено въпреки действителността, политическия строй и 30-те години разлика..
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.
Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?
**********************************************************************
Ден 40 #100happydays
Щастието да се обадиш, когато пристигнеш.
**********************************************************************
Ден 41 #100happydays
Щастието е в търсенето и намирането на краставите магарета и черните овце.
Народът е казал, че "Краставите магарета през девет баира се подушват", но знае ли някой как миришат, се чудя аз? В последно време при мен 'ароматите', преносно казано, са доста по-лесно различими. Хубавото е все по-често да попадаш на себеподобни, отрекли нормалното и отказващи да се върнат в стадото. За щастие черните овце, които "сами са избрали тази съдба" и продължават да й се наслаждават, усещайки истинската сладост и удоволствие от алтернативата, не са никак малко. С четири думи и пореден цитат - "Разни хора, разни идеали" е написал преди повече от 120 години Алеко, като не е и предполагал, че ще си мисля точно за това словосъчетание във вчерашната сутрин, когато тичайки в 5:40 сутринта по главната на Стара Загора се разминавах с видимо нетрезви партипипълчета, прибиращи се от поредната си целонощна веселба, докато на малко повече от хиляда километра западно в другия часови пояс друго магаре си е мислело почти същото...
Народът е казал, че "Краставите магарета през девет баира се подушват", но знае ли някой как миришат, се чудя аз? В последно време при мен 'ароматите', преносно казано, са доста по-лесно различими. Хубавото е все по-често да попадаш на себеподобни, отрекли нормалното и отказващи да се върнат в стадото. За щастие черните овце, които "сами са избрали тази съдба" и продължават да й се наслаждават, усещайки истинската сладост и удоволствие от алтернативата, не са никак малко. С четири думи и пореден цитат - "Разни хора, разни идеали" е написал преди повече от 120 години Алеко, като не е и предполагал, че ще си мисля точно за това словосъчетание във вчерашната сутрин, когато тичайки в 5:40 сутринта по главната на Стара Загора се разминавах с видимо нетрезви партипипълчета, прибиращи се от поредната си целонощна веселба, докато на малко повече от хиляда километра западно в другия часови пояс друго магаре си е мислело почти същото...
Asen Georgiev
Когато
излизайки с колелото в 5 сутринта се срещнеш със съседи, който се
прибират "на парцал" от дискотеката и се замислиш дали и на тях двете им
е се вижда странен начинът, по който ти си прекарваш добре. Свят шарен.
When while going out for a ride at 5 AM you bump into you neighbours
who are returning totally wasted from the club and you end up wondering
if they also find your way of having a good time hard to understand...
Well, to each their own :)
**********************************************************************
Ден 42 #100happydays
Щастието е препрочетена книга.
Пет години след първото отнело година и половина тежко четене сега
’само’ за девет месеца и повечко други между тях, осъзнаването е доста
по-различно..
Цитати:
„Кое е
добро? И как го дефинираме? След като различните хора са го дефинирали
различно, как можем да знаем, че изобщо има добро? Някои казват, че
доброто се намира в щастието, но как да узнаем какво е щастие? И как
може да се дефинира щастието? Щастие и добро не са обективни понятия. Не
можем да подходим към тях научно. И след като не са обективни, значи,
просто съществуват в съзнанието. Така че ако искате да бъдете щастливи,
просто си изменете съзнанието. Ха-ха-ха-ха.“
„Изпитанията,
разбира се, нямат край. Съдено е нещастия и беди да има, докато свят
светува, но сега се е появило едно чувство, което го нямаше по-рано и
което не е само повърхностно, а всепроникващо: _спечелихме_. Сега ще
бъде по-добре. Тия неща човек някак си ги усеща.“
Едно е сигурно, живот и здраве, това няма да е последното препрочитане..
**********************************************************************
Ден 43 #100happydays
Щастието е на две колела.
Винаги те кара да се усмихваш и чувстваш добре дори и само след няколко минути на педали.
Винаги те кара да се усмихваш и чувстваш добре дори и само след няколко минути на педали.
**********************************************************************
Ден 44 #100happydays
Щастието е, "че сме живи, че сме тук .. на годините на пук"!
Втори Ивановден за годината!
Щастието е в истинското мъжко приятелство, за което можеш да кажеш толкова много, но прегръдката и срещналите се за секунда погледи казват всичко!
Бъди здрав! — with Ivan Ivanov.
Втори Ивановден за годината!
Щастието е в истинското мъжко приятелство, за което можеш да кажеш толкова много, но прегръдката и срещналите се за секунда погледи казват всичко!
Бъди здрав! — with Ivan Ivanov.
**********************************************************************
Ден 45 #100happydays
Щастието е стих, получен направо от пожелалата анонимност авторка..
.......................................................................................................................................................................
Нелеп е опитът да бъдем като други,
когато всеки ден от нас самите сме различни
и този опит в нас единствено да буди
въпрос дали не сме в масата - "безлични".
когато всеки ден от нас самите сме различни
и този опит в нас единствено да буди
въпрос дали не сме в масата - "безлични".
Да търсим в себе си пътища нови и нови посоки
и сутрин рано да се преоткриваме с усмивка,
не е ли някак по-достойно и желано,
вместо върху очуканата маса - лъскава покривка?
и сутрин рано да се преоткриваме с усмивка,
не е ли някак по-достойно и желано,
вместо върху очуканата маса - лъскава покривка?
Е, някак страшно е по този стръмен път да тръгнеш -
да бъдеш истински в повърхностна гора от лицемери,
но късно вечерта, когато в своя дом се върнеш -
ще имаш лик. и спомен. и ново себе си ще си намерил.
да бъдеш истински в повърхностна гора от лицемери,
но късно вечерта, когато в своя дом се върнеш -
ще имаш лик. и спомен. и ново себе си ще си намерил.
**********************************************************************
Ден 46 #100happydays
Щастието е да научиш хорото "бръсни цървул" след първи ден от страхотен танцово-музикален уикенд— at Гр.Банкя.
**********************************************************************
Ден 47 #100happydays
Щастието е амплитуда.
Огромната амплитуда на социалността, изчислена от абсолютните крайности, довели до баланс впоследствие.
След уникално 40-часово творческо-музикално-танцувално празнуване с още 40 човека да си откраднеш 6 интровертни часа за самотно тичане из Витоша.
Да се докоснеш до магията на тангото, което се "танцува с очи" и да се озовеш едва за втори път без сняг високо във Витоша.
Да си дадеш сметка, че си пластичен като циментов блок в урок по разглобяващо-енергична зумба и да се насладиш на великата Рила в далечината.
Да бъдеш излъган от професионална фолклорна певица, че имаш хубав глас и за първи път да бягаш до Черни връх.
Да видиш, че когато хората правят нещо с любов, я получават двойно и приятелствата, заздравени през годините, ги карат да се чувстват щастливи .. не само тях, а и останалите докоснали се до магията на танца и колектива .. а магията на природата е ясна .. и за двете думите са излишни..
Огромната амплитуда на социалността, изчислена от абсолютните крайности, довели до баланс впоследствие.
След уникално 40-часово творческо-музикално-танцувално празнуване с още 40 човека да си откраднеш 6 интровертни часа за самотно тичане из Витоша.
Да се докоснеш до магията на тангото, което се "танцува с очи" и да се озовеш едва за втори път без сняг високо във Витоша.
Да си дадеш сметка, че си пластичен като циментов блок в урок по разглобяващо-енергична зумба и да се насладиш на великата Рила в далечината.
Да бъдеш излъган от професионална фолклорна певица, че имаш хубав глас и за първи път да бягаш до Черни връх.
Да видиш, че когато хората правят нещо с любов, я получават двойно и приятелствата, заздравени през годините, ги карат да се чувстват щастливи .. не само тях, а и останалите докоснали се до магията на танца и колектива .. а магията на природата е ясна .. и за двете думите са излишни..
**********************************************************************
Ден 48 #100happydays
Щастието е винаги да има кой "да ти напише черна точка"!
**********************************************************************
Ден 49 #100happydays
Щастието е да се противопоставиш на клишето, че "не всеки ден е рожден ден"!
**********************************************************************
Ден 50 #100happydays
Щастието е, когато за втори път в живота си изхвърлиш разделно дълго
събираните рециклируеми отпадъци, този път не заради трите тома подарък
от кампанията "Книги за смет", а просто за собствено удовлетворение..
**********************************************************************
Ден 51 #100happydays или по-скоро нощ
Щастието е insomnia - или за пореден път да усетиш, че само когато
цифричките на часовника започват с 0, можеш да седнеш и да пишеш
съсредоточен.. (няма да се изхвърлям с 'твориш', въпреки че и за 'пишеш'
са необходими кавички в известен смисъл) .. Само в малките часове да
намираш необходимото спокойствие и време за нещо, което те кара да се
чувстваш добре, а така и не може да се вмести в препълнения график. С
няколко хубави песни на Славка Калчева и
малко задълбаване месец назад да може да се навърже щого-де приличен
резултат и търпима интерпретация на преживените изпитания.
Няма
поводи за конфронтация, темата с "проспиването на живота" е доста
всеобхватна и всеки има личното си наблюдение за нея, но вложено по
единия или другия все смислени начини, винаги носи дивиденти впоследствие..
Снимка 08.2014
**********************************************************************
Ден 52 #100happydays
Щастието е да почувстваш и споделиш чуждо пътуване.
Не физически и не със стотици снимки, а само с една пленяваща статия от
блог на приятел. Препрочитайки го отново и отново, без да си получил
нито една гледка визуално, да се вглъбиш в описанието, да почувстваш
моментите, да усетиш слънцето, да потръпнеш от студа, да се огледаш в
езерата, да си представиш козите и да се насладиш на приключението,
унесен от силата на думите.
Да си благодарен, че си успял да се пренесеш за шест дена Пиринеите макар и само благодарение на въображението и възприятието си.
Да си благодарен, че си успял да се пренесеш за шест дена Пиринеите макар и само благодарение на въображението и възприятието си.
The travelling eye.. Сиера Невада - 7 дена по чукарите с планинските кози
**********************************************************************
Ден 53 #100happydays
Щастието е българско.
Да гледаш българско, да слушаш българско, да докосваш българско, да играеш българско, да дишаш българско, да стъпваш на българско, да настръхваш от българско, да пееш българско, да замлъкваш от българско, да се насълзяваш от българско, да усещаш българско, да се събереш по български! Събор е! — at Роженски Събор.
Да гледаш българско, да слушаш българско, да докосваш българско, да играеш българско, да дишаш българско, да стъпваш на българско, да настръхваш от българско, да пееш българско, да замлъкваш от българско, да се насълзяваш от българско, да усещаш българско, да се събереш по български! Събор е! — at Роженски Събор.
**********************************************************************
Ден 54 #100happydays
Щастието е Валя Балканска да ти говори и пее за българщината.
"Защото виждам, че слънцето свети във вашите очи.."
**********************************************************************
Ден 55 #100happydays
Щастието е мотивиращ разказ от първо лице.
"Стъпка по стъпка, метър по метър. Няма безкрайни баири! Всеки все
някога свършва, независимо колко е стръмен и дълъг, колко неравен и
труден е терена, колко много си изморен. Не спирай, продължавй да се
движиш!" - Nikolay Nikolaev
Баири - Николай Николаев
**********************************************************************
Ден 56 #100happydays
Щастието е да видиш несесера си за пътуване зарязан върху шкафа.
За пореден път да оставиш част от пособията си неприбрани, за да не се налага в петък вечер отново да ги вадиш, стягайки пак багажа..
За пореден път да оставиш част от пособията си неприбрани, за да не се налага в петък вечер отново да ги вадиш, стягайки пак багажа..
"Такъв е светът - един безкраен хепънинг. Заинтересовайте се от него." -
Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет
**********************************************************************
Ден 57 #100happydays
Щастието е да пишеш, пък било то подробно и досадно!
... по тротоара покрай резиденцията вече летях надолу. Настилката беше
стабилна, притесненията и предпазливостта - захвърлени назад, тичах,
както никога преди... ... чували са се аплодисментите на публиката и на
останалите финиширали .. свършвало се .. той бе успял .. синът им
преминавал под арката, очите му били затворени, ръцете - вдигнати
встрани победоносно, чувството неописуемо, удовлетворението в него
огромно, а победата постигната ...
Витоша 100 for dummies - първи официален ултрамаратон
**********************************************************************
Ден 58 #100happydays
Щастието е "там високо над Балкана"
Когато уикендът ти започне още от четвъртък с един абсолютно безметежен ден, посветен на четене и бира, в очакване на най-важното спортно събитие на годината — at Хижа Мазалат.
Когато уикендът ти започне още от четвъртък с един абсолютно безметежен ден, посветен на четене и бира, в очакване на най-важното спортно събитие на годината — at Хижа Мазалат.
Там високо над Балкана,
цял огрян от светлина.
В небесата да остана
със пречистена душа.
цял огрян от светлина.
В небесата да остана
със пречистена душа.
Обратен Ефект - Полет
**********************************************************************
Ден 59 #100happydays
Щастието е да познаваш Nikolay Nikolaev!
Ники, навършва се година, откакто се запознахме.
В събота на 19.07.2014 г. (най-дъждовният ден в живота ми) един младолик странник влезе в топлата столова на хижа Тъжа и ни съобщи, че е дошъл до там от връх Ком за 5 дена.. разстояние, което на нас бе отнело 8..
Прекарали сме заедно само 2 дена и 4 нощи и истински се радвам, че запознанството ни не приключи след типичното за планината поздравяване или след отдалечаването георграфски. Въпреки 15-те години разлика във възрастта и 13 000 километра разстояние, които ни делят, продължихме тази качествена комуникация оттогава и след хиляди изписани редове искам отново да ти благодаря.
Изключително съм радостен, че точно днес успях да изтичам "твоя ултрамаратон/преход" - Стара Планина 100х24, в който си пристигал първи три пъти от три участия и където прашасалия ти в паяжини рекорд от 10ч 41' стои неподобрен вече трета година. На мен тези 70 километра ми отнеха 13ч 22' (в най-горещия ден в живота ми), но знаеш способностите ми и желанието ми повече да се състезавам със себе си, наслаждавайки се на природата.
Ако миналото лято ми беше казал, че година по-късно ще съм избягал 2 класически и 2 ултрамаратона и общо над 1200 километра, щях да повдигна вежди заинтригувано, да те попитам за подробности и невярвайки да те изслушам..
Благодаря ти, че ми отвори очите за тичането и удоволствието, което може да носи, благодаря ти за помощта и мотивацията, която ми даваш!
Изпращам ти този залез от финала на хижа Ехо ...
Ники, навършва се година, откакто се запознахме.
В събота на 19.07.2014 г. (най-дъждовният ден в живота ми) един младолик странник влезе в топлата столова на хижа Тъжа и ни съобщи, че е дошъл до там от връх Ком за 5 дена.. разстояние, което на нас бе отнело 8..
Прекарали сме заедно само 2 дена и 4 нощи и истински се радвам, че запознанството ни не приключи след типичното за планината поздравяване или след отдалечаването георграфски. Въпреки 15-те години разлика във възрастта и 13 000 километра разстояние, които ни делят, продължихме тази качествена комуникация оттогава и след хиляди изписани редове искам отново да ти благодаря.
Изключително съм радостен, че точно днес успях да изтичам "твоя ултрамаратон/преход" - Стара Планина 100х24, в който си пристигал първи три пъти от три участия и където прашасалия ти в паяжини рекорд от 10ч 41' стои неподобрен вече трета година. На мен тези 70 километра ми отнеха 13ч 22' (в най-горещия ден в живота ми), но знаеш способностите ми и желанието ми повече да се състезавам със себе си, наслаждавайки се на природата.
Ако миналото лято ми беше казал, че година по-късно ще съм избягал 2 класически и 2 ултрамаратона и общо над 1200 километра, щях да повдигна вежди заинтригувано, да те попитам за подробности и невярвайки да те изслушам..
Благодаря ти, че ми отвори очите за тичането и удоволствието, което може да носи, благодаря ти за помощта и мотивацията, която ми даваш!
Изпращам ти този залез от финала на хижа Ехо ...
**********************************************************************
Ден 60 #100happydays
Щастието е да получиш услуга - изцяло добронамерена и абсолютно
човешка. Неизмерима с нищо материално и нематериално, която няма как да
върнеш равносилно. Но пък винаги ще си готов да опиташ, защото хората
направили я безкористно, просто го заслужават. Да живеят виновниците
заради, които имам възможността да удължа с още два дена престоя си в
Балкана, да съм на това приказно място и да стана част и от Фестивала
на боровинките. Благодаря на Tsvetelina, Dimitar и Svilen! Да давам мога, знам, че не е лесно, но е време е да се науча и да получавам.. — at Хижа Амбарица.
**********************************************************************
"Kолкото по-голям е багажът на един човек, толкова по-големи са и страховете му.."
Ден 61 #100happydays
Щастието е три килограма (не е бебе все още)
Никога не съм си помислял, че мога да прекарам четири дена в Балкана само с трикилограмова раница и да посрещна изгрева, будещ се след спане в хамак. Непланираните и непредвидените ситуации също могат да бъдат приятни, когато са прекарани с приятели.
Никога не съм си помислял, че мога да прекарам четири дена в Балкана само с трикилограмова раница и да посрещна изгрева, будещ се след спане в хамак. Непланираните и непредвидените ситуации също могат да бъдат приятни, когато са прекарани с приятели.
**********************************************************************
Ден 62 #100happydays
Щастието е усмивка.
Устните ти да са нацепени до кръв като Гранд Каньон от четиридневния
убийствен пек и въпреки болката да успяваш да ги огънеш в правилната
посока. Болезнено напуканите устни са най-неприятната от всички видове
болка - да си лишен от усмивка е като да си лишен от сърце..
**********************************************************************
Научих обаче един урок, който всеки ултрамаратонец научава:
Когато търсиш границата между възможното и невъзможното,
е лесно да я преминеш!
е лесно да я преминеш!
Ден 63 #100happydays
Щастие е в "дебелите книги".
Когато успееш сам да почувстваш и усетиш физически и психически със собствените си тяло и съзнание "силните реплики" от "дебелите книги", тогава вече знаеш, че си успял да се пренесеш на едно следващо ниво на възприятие и си достигнал едно сливане между телесното и душевното — at Връх Купена.
Когато успееш сам да почувстваш и усетиш физически и психически със собствените си тяло и съзнание "силните реплики" от "дебелите книги", тогава вече знаеш, че си успял да се пренесеш на едно следващо ниво на възприятие и си достигнал едно сливане между телесното и душевното — at Връх Купена.
**********************************************************************
Ден/нощ 64 #100happydays
Щастието е безсъние ... но не онова от Ден 51, а малко по-различно. Все
пак безсъние, което те кара да се почувстваш смислено и не буди гузно
съвестта ти, сочейки леглото. Anton веднага би казал, че са необходими 8
часа сън и че е нужно веднага да си променя режима, но този спор вече
сме го водили и пак ще получи в отговор - "да ходи в Пловдив". Времето
продължава да е инвестиция. Където са 4 часа, там са и 14, клишетата са
не едно и две, но наистина от сън спомен няма и докато тялото се чувства
добре, на умът му се живее и между тях продължава да съществува
приличен синхрон, няма как взетото решение да бъде - проспиване на
живота.
**********************************************************************
Ден 65 #100happydays
Щастието е да си припомниш колко зареждащо и освежаващо може да бъде колоезденето в летен дъжд :)
Когато времето си мисли, че ще ни спре!
**********************************************************************
Ден 66 #100happydays
Щастието е да четеш Щастливеца за вдъхновение.
Бай Ганьо тръгна по Европа — reading Бай Ганьо.
Бай Ганьо тръгна по Европа — reading Бай Ганьо.
**********************************************************************
Ден 67 #100happydays
Щастието е дъга.
Дъга, оформена от забегнали нависоко от цивилизацията приятели, докоснали се до красотата на Рила, примесена с усмивките, смеха и щастието им — at Връх Мечит.
Дъга, оформена от забегнали нависоко от цивилизацията приятели, докоснали се до красотата на Рила, примесена с усмивките, смеха и щастието им — at Връх Мечит.
**********************************************************************
Ден 68 #100happydays
Щастието е да се чувстваш все едно си открил топлата вода.
Комбинацията от спален чувал, поставен в хамак, за мен се превърна в
откритите на лято 2015. Не е Теорема, а направо Аксиома и дори не е
сложна: "Уикендът е интересeн тогава и само тогава, когато в петък вечер
правиш сандвичи, стягаш раница и ставаш рано в събота!"
**********************************************************************
Ден 69 #100happydays
Щастието е да имаш кауза.
Пропаганда, агитация, разпространение, напомняне, натъртване, реклама .. #icantoo - хаштагът на лято 2015
#icantoo #children #charity #tshirts
С тениска I CAN TOO носиш надежда!
И ти МОЖЕШ да подкрепиш деца със специални нужди.
Можеш да поръчаш на office@icantoo.eu 0884 256 917 или да избереш в офиса на И АЗ МОГА гр. София, ул. Гурко 12, ет. 7, офис 34.
Пропаганда, агитация, разпространение, напомняне, натъртване, реклама .. #icantoo - хаштагът на лято 2015
#icantoo #children #charity #tshirts
С тениска I CAN TOO носиш надежда!
И ти МОЖЕШ да подкрепиш деца със специални нужди.
Можеш да поръчаш на office@icantoo.eu 0884 256 917 или да избереш в офиса на И АЗ МОГА гр. София, ул. Гурко 12, ет. 7, офис 34.
**********************************************************************
Ден 70 #100happydays
Щастието е да се противопоставиш на “че забравили сме детските си мечти”. Детски, юношески или ‘пораснали’ - реални или не, постижими или не
толкова, те си остават там скрити в скрина, бленувани и изоставени,
чакащи удобно в прахоляка с надежда някога да се сетим за тях и върнат
отново онези искра и усмивка, появили се при възникването им..
D2 - Нямаше кой да ни каже
**********************************************************************
Ден 71 #100happydays
Сбогуване с Hacker-чето :(
Щастието е носталгията, която те навява, когато се разделяш с толкова много спомени.
“Много хубаво ретро-колело си имаш!” - се присмя приятел преди време.
15 месеца по-късно, 6500 километра по-далеч, 15 месечни карти за градски транспорт по-малко, 2 падания из София без проблеми, 4 спукани гуми повече, 1 отнесено странично огледало по-малко, 1 зима в сняг и лед до офиса, 2 карания до морето за един ден - Бургас и Варна, 1 качване на Черни връх в сняг, 1 Витоша 100 (2014), 1 въртене до Македония и Дойран - обиколка на Беласица, 1 прибиране до Стара Загора, 1 влизане в Румъния по Дунав мост 2, 3 прехвърляния на Стара Планина - през Петрохан, Златица и Шипка/Бузлуджа, 1 каране за фолкорен фестивал до Казанлък и Жребчево и още безброй моменти, изпълнени с адреналин и неописуемо удоволствие...
“Твоят Hacker трябва да влезе в Книгата на Гинес” - подметна друг приятел тази пролет.
Не казвам “Сбогом!”, а “До скоро!”.
Щастието е носталгията, която те навява, когато се разделяш с толкова много спомени.
“Много хубаво ретро-колело си имаш!” - се присмя приятел преди време.
15 месеца по-късно, 6500 километра по-далеч, 15 месечни карти за градски транспорт по-малко, 2 падания из София без проблеми, 4 спукани гуми повече, 1 отнесено странично огледало по-малко, 1 зима в сняг и лед до офиса, 2 карания до морето за един ден - Бургас и Варна, 1 качване на Черни връх в сняг, 1 Витоша 100 (2014), 1 въртене до Македония и Дойран - обиколка на Беласица, 1 прибиране до Стара Загора, 1 влизане в Румъния по Дунав мост 2, 3 прехвърляния на Стара Планина - през Петрохан, Златица и Шипка/Бузлуджа, 1 каране за фолкорен фестивал до Казанлък и Жребчево и още безброй моменти, изпълнени с адреналин и неописуемо удоволствие...
“Твоят Hacker трябва да влезе в Книгата на Гинес” - подметна друг приятел тази пролет.
Не казвам “Сбогом!”, а “До скоро!”.
**********************************************************************
Ден 72 #100happydays
Щастието е да започваш реализирането на една мечта, възникнала преди повече от 5 години - Бай Ганьо с колело по Европа.
Каквото и да става, никога не трябва да спираме да преследваме мечтите си, защото СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ! — at Brandenburg Gate.
Каквото и да става, никога не трябва да спираме да преследваме мечтите си, защото СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ! — at Brandenburg Gate.
**********************************************************************
Ден 73 #100happydays
**********************************************************************
Щастието е ново колело.
"Нормалните" хора идват до Германия, за да си вземат автомомобил на старо. Аз, живот и здраве, ще опитам да си докарам колело.
Здравей мой нови зеленикави приятелю, дано поне ти ми бъдеш верен и в дъжд и в пек, и в радост и в мъка — at Halle State Museum of Prehistory.
"Нормалните" хора идват до Германия, за да си вземат автомомобил на старо. Аз, живот и здраве, ще опитам да си докарам колело.
Здравей мой нови зеленикави приятелю, дано поне ти ми бъдеш верен и в дъжд и в пек, и в радост и в мъка — at Halle State Museum of Prehistory.
KEEP CALM И ВЪРТИ ПЕДАЛИТЕ!
Ден 74 #100happydays
Щастието е Over The Hills And Far Away буквално, преносно и музикално — with Branimir Baharov.
**********************************************************************
Day 75 #100happydays
Happiness is five star .. hammock after 200 kilometers on wheels.
I don’t need five star hotel when I have five billion star hammock
**********************************************************************
Ден 76 #100happydays
Щастието е втора европейска столица след доста приятен втори успешен ден..
That perfect moment when you realise you have good friends in almost every European capital — in Prague, Czech Republic.
That perfect moment when you realise you have good friends in almost every European capital — in Prague, Czech Republic.
**********************************************************************
Ден 77 #100happydays
Щастието е на бАли.
Всячески да се мъчиш да избягаш от популярния общ знаменател и накрая пак клиширано да се нацепиш на комерсиалното. К'во да правя и аз прекарвам лятната си ваканция на бали..
Всячески да се мъчиш да избягаш от популярния общ знаменател и накрая пак клиширано да се нацепиш на комерсиалното. К'во да правя и аз прекарвам лятната си ваканция на бали..
**********************************************************************
Ден 78 #100happydays
Щастието е “нещо нетипично”.
Първото ми идване във Виена преди пет години беше за футболен двубой след 21-часово пътуване с влак. Второто е от Германия след 760 километра на велосипед. Ако някога има трето, живот и здраве, няма да се учудя, ако е с лодка по Дунава … срещу течението — at Hofburg Palace.
Първото ми идване във Виена преди пет години беше за футболен двубой след 21-часово пътуване с влак. Второто е от Германия след 760 километра на велосипед. Ако някога има трето, живот и здраве, няма да се учудя, ако е с лодка по Дунава … срещу течението — at Hofburg Palace.
**********************************************************************
Ден 79 #100happydays
Щастието е да цитираш Щастливеца:
“Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин..” - из "Бай Ганю в операта" - Алеко Константинов
Извън шегата и аналогията затвърждавам мнението си, че Виена е любимият ми чужд град .. много преди Сан Франциско, Анси, Филаделфия и Париж — at Schloß Schönbrunn.
“Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин..” - из "Бай Ганю в операта" - Алеко Константинов
Извън шегата и аналогията затвърждавам мнението си, че Виена е любимият ми чужд град .. много преди Сан Франциско, Анси, Филаделфия и Париж — at Schloß Schönbrunn.
**********************************************************************
Ден 80 #100happydays
Щастието е безвремие.
Да нямаш представа кой ден от седмицата е и дори да не ти пука. 'Летоброенето' да продължава да отброява само километрите, градовете и гледките и емоциите, витаещи около тях — in Sturovo.
Да нямаш представа кой ден от седмицата е и дори да не ти пука. 'Летоброенето' да продължава да отброява само километрите, градовете и гледките и емоциите, витаещи около тях — in Sturovo.
**********************************************************************
Ден 81 #100happydays
Щастието е да живееш в цитат от песен.. — in Budapest, Hungary.
Уикеда - А ние с Боби пием кафе
Щастието е да живееш в цитат от песен.. — in Budapest, Hungary.
Настава вечер и месец изгрява,
звезди обсипват свода небесен.
Гледаме с Боби захласнати горе,
така е прекрасно и почти без пари.
звезди обсипват свода небесен.
Гледаме с Боби захласнати горе,
така е прекрасно и почти без пари.
Колко му трябва на човека бе Боби?..
небето, звездите и кенче бира!
небето, звездите и кенче бира!
А ето ти другите връщат се от работа,
за филма бързат с бира в ръка,
денят им завършва с първа програма,
а животът е миг във вечността...
за филма бързат с бира в ръка,
денят им завършва с първа програма,
а животът е миг във вечността...
Уикеда - А ние с Боби пием кафе
Ден 82 #100happydays
ШЕСТ МЕСЕЦА БЕЗ МЕСО
Щастието е да се чувстваш по-жив, по-здрав, по-силен и по-чист от всякога!
Щастието е да се чувстваш по-жив, по-здрав, по-силен и по-чист от всякога!
**********************************************************************
Снимка - интернет (не беше за снимане)
Ден 83 #100happydays
Щастието е да не прекрачваш съвсем границата.
Да имаш силите да си кажеш “Спри!”. Да намериш някак си точния праг между разумното и опасното .. дори и малко след него. Да успееш да преустановиш максималното сливане с природата и желанието ти да останеш до края в нейните прегръдки, след като виждаш, че крайният завършек може и да не бъде толкова розов, колкото ти се иска. Адреналинът от спускането с над 40 км/ч с велосипед, яростният захват на кормилото, свистенето на вятъра в ушите, взирането в следващите два метра, осветени от фара, приближаването на всеки следващ завой и пулсирането в главата на хилядите опънати нерви от всяка следващата профучаща кола да са точно това, за което си копнял и което те кара да си кажеш - “Ето за такива моменти си струва да живее човек”. Но паралелно нещо да те притеснява вътрешно, поройният дъжд да пълни все повече очите ти, а всяка следваща светкавица в не чак толкова далечния хоризонт да присвива гърлото ти. Да чуваш все по-близо всеки следващ гръм и инстинктът ти за самосъхранение най-накрая да се прояви. Да решиш, че не е удачно и тази година да “профукваш поредния котешки живот” и да добавяш поредна случка в списъчето с подобни. Да спреш, когато трябва! — in Inđija.
Да имаш силите да си кажеш “Спри!”. Да намериш някак си точния праг между разумното и опасното .. дори и малко след него. Да успееш да преустановиш максималното сливане с природата и желанието ти да останеш до края в нейните прегръдки, след като виждаш, че крайният завършек може и да не бъде толкова розов, колкото ти се иска. Адреналинът от спускането с над 40 км/ч с велосипед, яростният захват на кормилото, свистенето на вятъра в ушите, взирането в следващите два метра, осветени от фара, приближаването на всеки следващ завой и пулсирането в главата на хилядите опънати нерви от всяка следващата профучаща кола да са точно това, за което си копнял и което те кара да си кажеш - “Ето за такива моменти си струва да живее човек”. Но паралелно нещо да те притеснява вътрешно, поройният дъжд да пълни все повече очите ти, а всяка следваща светкавица в не чак толкова далечния хоризонт да присвива гърлото ти. Да чуваш все по-близо всеки следващ гръм и инстинктът ти за самосъхранение най-накрая да се прояви. Да решиш, че не е удачно и тази година да “профукваш поредния котешки живот” и да добавяш поредна случка в списъчето с подобни. Да спреш, когато трябва! — in Inđija.
**********************************************************************
Ден 84 #100happydays
Щастието е да си жив!
Да си мислиш, че си си извадил поука от апокалипсиса предходната вечер и малко по малко да се чувстваш все по претръпнал от неочакваната сръбска действителност. Да си мислиш, че привикваш с второстепенните пътища в западната ни съседка, където разлагащите се блъснати кучета са повече от преминаващите коли. Да спре да ти прави впечатление огромното количество боклуци на приличащите на сметища канавки. Да се опитваш да не обръщаш вниманието на заплашителните черни стъкла на преминаващите необозначени черни седми серии БМВ-та без регистрационни номера на фона на останалите простосмъртни коли от края на 80-те години на миналия век. Катастрофите да са просто ежечасна част от пейзажа, да се случват на метри от теб. Да заобикаляш, отцепелите блъсналите се коли патрулки и да се молиш на съдбата следващата кола да спази поне минималната дистанция необходима да те запази в равновесие. Да си повтаряш на ум репликата “Не стреляй!”, докато търсиш подслон и навес за през нощта и почти да ти се наложи да я използваш при задължителната проверка на бдителните комшии.
Да си си въобразил, че предния ден си си “оставил едно на ум” от “котешките животи”. Да си мислиш, че тази година ще пропуснеш с лека ръка да се озовеш в толкова опасна ситуация, а същевременно да не подозираш, че ти предстои може би едно от най-опасните неща, които някога си правил. Непланирано да се наложи да преминеш по пътя Ниш - Бела Паланка - Пирот, където разминаването на два TIR-а не е лесна задача. Да приемеш мантинелата за най-добра приятелка и да се прилепиш за нея като муха за мед, а в същото време след нея да няма нищо друго освен няколкометрова бездна. Безкрайните 200-метрови тунели да се превръщат в най-страшното място, в което си влизал, след като чуеш шума от навлизащ в тях камион и нямаш представа дали идва зад или пред теб. Преминаването на последните километри от рекордния 215-километров ден да са по строящи се и разкопани шосета на пълен автопилот. И в крайна сметка радостта, че си жив, няколкото глъдки сръбска бира, мисълта за България на утрешния ден и погледът загледан към звездите от дъното на хамака да са единствените неща, които имат значение..— in Lapovo.
Да си мислиш, че си си извадил поука от апокалипсиса предходната вечер и малко по малко да се чувстваш все по претръпнал от неочакваната сръбска действителност. Да си мислиш, че привикваш с второстепенните пътища в западната ни съседка, където разлагащите се блъснати кучета са повече от преминаващите коли. Да спре да ти прави впечатление огромното количество боклуци на приличащите на сметища канавки. Да се опитваш да не обръщаш вниманието на заплашителните черни стъкла на преминаващите необозначени черни седми серии БМВ-та без регистрационни номера на фона на останалите простосмъртни коли от края на 80-те години на миналия век. Катастрофите да са просто ежечасна част от пейзажа, да се случват на метри от теб. Да заобикаляш, отцепелите блъсналите се коли патрулки и да се молиш на съдбата следващата кола да спази поне минималната дистанция необходима да те запази в равновесие. Да си повтаряш на ум репликата “Не стреляй!”, докато търсиш подслон и навес за през нощта и почти да ти се наложи да я използваш при задължителната проверка на бдителните комшии.
Да си си въобразил, че предния ден си си “оставил едно на ум” от “котешките животи”. Да си мислиш, че тази година ще пропуснеш с лека ръка да се озовеш в толкова опасна ситуация, а същевременно да не подозираш, че ти предстои може би едно от най-опасните неща, които някога си правил. Непланирано да се наложи да преминеш по пътя Ниш - Бела Паланка - Пирот, където разминаването на два TIR-а не е лесна задача. Да приемеш мантинелата за най-добра приятелка и да се прилепиш за нея като муха за мед, а в същото време след нея да няма нищо друго освен няколкометрова бездна. Безкрайните 200-метрови тунели да се превръщат в най-страшното място, в което си влизал, след като чуеш шума от навлизащ в тях камион и нямаш представа дали идва зад или пред теб. Преминаването на последните километри от рекордния 215-километров ден да са по строящи се и разкопани шосета на пълен автопилот. И в крайна сметка радостта, че си жив, няколкото глъдки сръбска бира, мисълта за България на утрешния ден и погледът загледан към звездите от дъното на хамака да са единствените неща, които имат значение..— in Lapovo.
Ден 85 #100happydays
Щастието да си направиш селфи с НАШия герб, на НАШата граница, в НАШата часова зона и да го споделиш с НАШ си интернет!!! — with Branimir Baharov at ГКПП Калотина.
**********************************************************************
Ден 86 #100happydays
Щастието е в изплувалите приятни емоции на повърхността.
"Колко различни и колко еднакви сме ние, човеците! В раниците си носим
десетки безполезни предмети, а в главите си - безброй проблеми. И когато
тръгнем на път, целият този товар започва да се намества. Безполезните
неща естествено изпадат на дъното на раниците и забравяме за тях, а в
главите ни приятните емоции много по-лесно изплуват на повърхността.
Вероятно затова с мокри и студени обувки, обелени колена и кални носове
продължаваме да газим през малини и коприва и да носим усмивките си.
Най-ценното нещо, което имаме."
(Момчев, Живко. От връх Ком до нос Емине. Пътеводител по билото на Стара планина. София, Oilaripi Trekking Association, 2015, с.4)
(Момчев, Живко. От връх Ком до нос Емине. Пътеводител по билото на Стара планина. София, Oilaripi Trekking Association, 2015, с.4)
**********************************************************************
Ден 87 #100happydays
Щастието е в комуникацията.
Но не тази безсмислена и елементарна за чесане на езици по кафенцата. А онази съдържателна комуникация, която може да те вглъби в часове приятни теми и интересни заключения, каквито само с ерудиран и стойностен човек можеш да постигнеш..
Но не тази безсмислена и елементарна за чесане на езици по кафенцата. А онази съдържателна комуникация, която може да те вглъби в часове приятни теми и интересни заключения, каквито само с ерудиран и стойностен човек можеш да постигнеш..
**********************************************************************
Ден 88 #100happydays
Щастието е на Иракли.
Мястото, където времето е спряло и където можеш да останеш сам със себе си без значение с колко приятели си и колко много хора познаваш. Тук е мястото, където единствено шумът на вълните може да те извади от безметежния ти унес, но дори и той не го прави, защото е на същата честота с мислите и съзнанието ти. Иракли е мястото, на което можеш психически да се отпуснеш толкова свободно, че абсолютно нищо негативно да не може да притесни спокойствието и да не може да се намеси в мислите ти за минало и бъдеще. Иракли е Рай-ът на безтегловността и дори нещо повече..
Мястото, където времето е спряло и където можеш да останеш сам със себе си без значение с колко приятели си и колко много хора познаваш. Тук е мястото, където единствено шумът на вълните може да те извади от безметежния ти унес, но дори и той не го прави, защото е на същата честота с мислите и съзнанието ти. Иракли е мястото, на което можеш психически да се отпуснеш толкова свободно, че абсолютно нищо негативно да не може да притесни спокойствието и да не може да се намеси в мислите ти за минало и бъдеще. Иракли е Рай-ът на безтегловността и дори нещо повече..
**********************************************************************
Ден 89 #100happydays
Щастието е да споделиш чуждото щастие.
Приятелски да споделиш реализирането на мечта на близък човек. Да видиш една безапелационно победа на волята и духа след миналогодишното отказване. Да се гордееш с постигнатия успех все едно си го изстрадал ти - през всички неописуеми трудности, които знаеш, че е коствал - бури, порои, мъгли, трънаци, кал, аварии и какво ли още не. Вело-Ком-Емине 2015 Miryana #тоталнамашина — with Miryana Tsvetanova at нос Емине.
Приятелски да споделиш реализирането на мечта на близък човек. Да видиш една безапелационно победа на волята и духа след миналогодишното отказване. Да се гордееш с постигнатия успех все едно си го изстрадал ти - през всички неописуеми трудности, които знаеш, че е коствал - бури, порои, мъгли, трънаци, кал, аварии и какво ли още не. Вело-Ком-Емине 2015 Miryana #тоталнамашина — with Miryana Tsvetanova at нос Емине.
**********************************************************************
Ден 90 #100happydays
Щастието е да имаш тен.
По басейнчета, плажченца и моренца хората цяло лято търсят онзи съвършен шоколадов загар, който ще ги накара да изглеждат по-добре и по-привликателни в очите на другите.
Щастието е да се сдобиеш с онзи силно контрастиращ, груб текезесарски тен, който в цялата следваща година ще ти напомня, че си прекарал дори най-малко интересния за теб сезон в чифт удобни за път обувки :)
По басейнчета, плажченца и моренца хората цяло лято търсят онзи съвършен шоколадов загар, който ще ги накара да изглеждат по-добре и по-привликателни в очите на другите.
Щастието е да се сдобиеш с онзи силно контрастиращ, груб текезесарски тен, който в цялата следваща година ще ти напомня, че си прекарал дори най-малко интересния за теб сезон в чифт удобни за път обувки :)
**********************************************************************
Ден 91 #100happydays
Щастието е цикъл.
Да си припомниш хубавото усещане и свежестта, с които само сутрешното тичане в парка могат да те заредят. Да започнеш пак като отначало точно 1 месец и 1 ден след СтаРа Планина 100х24. Връщането към тренировачен режим да идва точно навреме след дългата и мързелива вело вакнция. Нова цел, ново начало, нов цикъл, нов поглед напред.. — at Западен Парк, София.
Да си припомниш хубавото усещане и свежестта, с които само сутрешното тичане в парка могат да те заредят. Да започнеш пак като отначало точно 1 месец и 1 ден след СтаРа Планина 100х24. Връщането към тренировачен режим да идва точно навреме след дългата и мързелива вело вакнция. Нова цел, ново начало, нов цикъл, нов поглед напред.. — at Западен Парк, София.
**********************************************************************
Ден 92 #100happydays
Щастието е да има с кого да обсъдиш .. нещата от живота и .. живота от
нещата и .. там всички останали дълбокомислено тежки клишета, които се
натрупват в речта ти, докато търсиш отговори на въпроси, на които
отдавна си си отговорил и докато се товариш с тегло, което всъщност не
ти тежи.. — with Ivan Ivanov.
**********************************************************************
Ден 93 #100happydays
Щастието е на прашасалите лавици.
Бършейки прах случайно да попаднеш на забравено пожелание, което да те пренесе назад във времето. Върху прашните лавици на живота често се застояват дела, събития и хора, които малко по малко остават назад във времето. Много често истинските и стойностните постъпки и личности не могат толкова лесно да се покрият с дебел слой и да потънат в забвение. Точно за тях винаги има място в настоящето, защото хубавото е, че точно истинските и непреходните взаимоотношения са важни и могат да бъдат възобновени без значение от разстоянието и отминалото време..
Бършейки прах случайно да попаднеш на забравено пожелание, което да те пренесе назад във времето. Върху прашните лавици на живота често се застояват дела, събития и хора, които малко по малко остават назад във времето. Много често истинските и стойностните постъпки и личности не могат толкова лесно да се покрият с дебел слой и да потънат в забвение. Точно за тях винаги има място в настоящето, защото хубавото е, че точно истинските и непреходните взаимоотношения са важни и могат да бъдат възобновени без значение от разстоянието и отминалото време..
**********************************************************************
Ден 94 #100happydays
Щастието е да се срещнеш с MASTER-a!!!
13 месеца след последната ви среща и 13 000 километровото разстояние да се съберете отново на живо след хиляди редове чат. Да си върнете усещането, че сте на ръба на Балкана и преследвате морето. Спомените все пак са точно за това, за да носят прилив на приятни емоции и щастие с мисълта за прекрасните случки, предизвикали ги в миналото. Да се докоснеш отново до него, за да се увериш, че е истински и онези дни не са само мъглив спомен от хубава приказка. Припомнянето защо за толкова кратко време си превърнал една толкова ярка личност в свой идол да ти подейства още по-мотивиращо за предстоящото напред. Реалните кумири близо до нас в битието може би са точно хората, които могат да го направят най-добре. Без грам изненада ухилен да слушаш как за половин ден “се е разходил” от Мусала до Мальовица, ама “го е домързяло” да отскочи и до 7-те езера … и да си помислиш, че на тези години ( :D :P ) е нормално да го домързи … Да му заявиш сериозно, че като се е хванал на хорото, трябва да си го играе и че е крайно време да се захване още по-сериозно с треньорските си отговорности, след като в твое лице държи мека необработена глина, готова за моделиране ... —
feeling motivated with Ivan Ivanov and Nikolay Nikolaev in Sofia, Bulgaria.
13 месеца след последната ви среща и 13 000 километровото разстояние да се съберете отново на живо след хиляди редове чат. Да си върнете усещането, че сте на ръба на Балкана и преследвате морето. Спомените все пак са точно за това, за да носят прилив на приятни емоции и щастие с мисълта за прекрасните случки, предизвикали ги в миналото. Да се докоснеш отново до него, за да се увериш, че е истински и онези дни не са само мъглив спомен от хубава приказка. Припомнянето защо за толкова кратко време си превърнал една толкова ярка личност в свой идол да ти подейства още по-мотивиращо за предстоящото напред. Реалните кумири близо до нас в битието може би са точно хората, които могат да го направят най-добре. Без грам изненада ухилен да слушаш как за половин ден “се е разходил” от Мусала до Мальовица, ама “го е домързяло” да отскочи и до 7-те езера … и да си помислиш, че на тези години ( :D :P ) е нормално да го домързи … Да му заявиш сериозно, че като се е хванал на хорото, трябва да си го играе и че е крайно време да се захване още по-сериозно с треньорските си отговорности, след като в твое лице държи мека необработена глина, готова за моделиране ... —
feeling motivated with Ivan Ivanov and Nikolay Nikolaev in Sofia, Bulgaria.
**********************************************************************
Ден 95 #100happydays
Щастието е магнит - буквално и по-буквално..
Познавам немалко хора с различни колекции и предпочитания - от монети и марки през бирени капачки и кутийки та чак до павета.. Общото обаче между всички нас с подобна краста е неодушевеният предмет, който сме превърнали в свой фетиш. В повечето случаи той се явява парченце материалност, с която обезателно свързваме даден момент, човек или събитие, пренасящ ни назад във времето, или пък и трите накуп. В интерес на истината това е един от малкото примери, за които се сещам, в които можем да отдадем толкова голямо внимание на веществеността на предметното и да издигнем в култ нещо толкова обикновено. Но и в този случай по-скоро споменът на изживяното и сдобиването са причината за тази наша чувственост и привличащото съблазняване да се върнеш обратно и да го почувстваш и изпиташ отново.
Познавам немалко хора с различни колекции и предпочитания - от монети и марки през бирени капачки и кутийки та чак до павета.. Общото обаче между всички нас с подобна краста е неодушевеният предмет, който сме превърнали в свой фетиш. В повечето случаи той се явява парченце материалност, с която обезателно свързваме даден момент, човек или събитие, пренасящ ни назад във времето, или пък и трите накуп. В интерес на истината това е един от малкото примери, за които се сещам, в които можем да отдадем толкова голямо внимание на веществеността на предметното и да издигнем в култ нещо толкова обикновено. Но и в този случай по-скоро споменът на изживяното и сдобиването са причината за тази наша чувственост и привличащото съблазняване да се върнеш обратно и да го почувстваш и изпиташ отново.
**********************************************************************
Ден 96 #100happydays
Щастието е “да си луд”.
В последната повече от година често се забавлявам на словосъчетанието “е луд”, използвано от различни хора в интересни случаи. Същото може да се чуе за почти всичко излизащо съвсем мъничко от “нормалното” - от това да изпиеш 10 бири до това да вървиш в планината повече от 3 часа, от способност да бъдеш на парти цяла нощ до това да караш 560 километра с велосипед за едно денонощие, от това просто да скочиш с бънджи до това тичаш Ком-Емине за 5-6 дена. Все си мисля, че във всеки един случай подобно определение идва от разликата в мащаба. В мащаба на мисленето и възприемането на нормалното и ненормалното и в способността за правене на разлика между възможното от невъзможното. Подобни изпълнения в никакъв случай не показва, че хората са луди, а всъщност, че са вдъхновени и още по-ценното, че вдъхновяват - нещо, което “струва” много много повече.
Колаж: Константин Коцев
В последната повече от година често се забавлявам на словосъчетанието “е луд”, използвано от различни хора в интересни случаи. Същото може да се чуе за почти всичко излизащо съвсем мъничко от “нормалното” - от това да изпиеш 10 бири до това да вървиш в планината повече от 3 часа, от способност да бъдеш на парти цяла нощ до това да караш 560 километра с велосипед за едно денонощие, от това просто да скочиш с бънджи до това тичаш Ком-Емине за 5-6 дена. Все си мисля, че във всеки един случай подобно определение идва от разликата в мащаба. В мащаба на мисленето и възприемането на нормалното и ненормалното и в способността за правене на разлика между възможното от невъзможното. Подобни изпълнения в никакъв случай не показва, че хората са луди, а всъщност, че са вдъхновени и още по-ценното, че вдъхновяват - нещо, което “струва” много много повече.
Колаж: Константин Коцев
**********************************************************************
Ден 97 #100happydays
Щастието е да получиш доза хаос в реда, докато се опитваш да да сложиш
малко ред в хаоса.
Няма да се гмуркам в анализ на ‘пирамидите’, те
хората отдавна са си дефинирали потребностите и удовлетвореността.
Казват, че най-важни били основите и затова и беше крайно време да се
опитам да ги приведа в минимален порядък. “Да се върнеш обратно в
реалността” гръмко гласи клишето за момент, в който приключи нещо
мащабно и интересно. Глупости! Реалността ни заобикаля
през цялото време и точно тя е тази, която ми показа, че нещата освен,
че са се случили, продължават да се движат, а не са безвъзвратно спрели,
както изглеждат на пръв поглед в “бек ту риалити-то” частта. Преди да
се отплесна май бях се започнал да пиша за ниските нужди и битовото,
което да поставиш на място и етаж по етаж да градиш по останалите къде
потребни къде не чак толкова редове на смисъла..
**********************************************************************
Интересно е защо почувствах нужда да пиша ретроспекция след като още
преди първия ден се разбрахме, че край ще има само начинанието, не и
усещането. Привършвайки един подобен нелек проект, човек си задава
различни въпроси. Вдъхновяващият пример на другите преди теб в
навечерието на началото, напрежението подир него, забелязването на още
по-стойностните неща след средата и неказаното в края остават.
Поглеждайки назад успявам да откроя много от онези малки и обикновени
неща, за които забързан в ежедневието
така и не успях да отдам нужното, въпреки че точно те във всеки един ден
допринасят за цялостното усещане и щастието, което ме съпътства -
принципи и ценности .. Всеки един от нас върви по своя собствена пътека,
в която сам оформя нормите и аксиомите, които го определят в дадения
момент и го карат да се чувства добре. Извисени или битови, ултракрайни
или променливи те ни оформят като личности, събеседници и хора. За всеки
един и начина, по който ме карат да се чувствам мога да споделя хиляди
думи, но ще се опитам минимално да отдам заслуженото. Дори не смятам, че
"мамя правилата" (дали съм прав #100hap..
гурутата ще кажат), след като всяко едно ми прави компания във всеки
един ден от началото на проекта и изброяването просто ще ги групира и
придаде завършеност.
Ден 98 #100happydays
Щастието е да си дадеш сметка, че
- не си гледал телевизия или каквото и да е затъпяващо реалити повече от седем години;
- не гори ‘х’ на сто;
- не унищожава нито белите дробове .. нито черните;
- се чете;
- се възпроизвежда на кирилица;
- е приятно за слушане;
- често е в планината;
- е нематериално..
- не си гледал телевизия или каквото и да е затъпяващо реалити повече от седем години;
- не гори ‘х’ на сто;
- не унищожава нито белите дробове .. нито черните;
- се чете;
- се възпроизвежда на кирилица;
- е приятно за слушане;
- често е в планината;
- е нематериално..
НЕ Е ВАЖНО КАКВО КАРАШ, А КЪДЕ ЩЕ ТЕ ОТВЕДЕ!
В последните пет месеца деветима приятели се обърнаха към мен с въпроса какъв велосипед да си купят.. (за поне трима знам, че си взеха). От колела почти не разбирам, само си карам. Сигурно има значение, но не е толкова голямо, както и за много други неща. Това е просто предмет, както и всичко материално, което ни заобикаля. Според мен не са важни средството и стойността му, а желанието, Пътят и човек да бъде щастлив..
В последните пет месеца деветима приятели се обърнаха към мен с въпроса какъв велосипед да си купят.. (за поне трима знам, че си взеха). От колела почти не разбирам, само си карам. Сигурно има значение, но не е толкова голямо, както и за много други неща. Това е просто предмет, както и всичко материално, което ни заобикаля. Според мен не са важни средството и стойността му, а желанието, Пътят и човек да бъде щастлив..
**********************************************************************
Ден 99 #100happydays
Щастието е да планираш и мечтаеш.
Неведнъж съм чувал, че няма по-грешно нещо от това да правиш планове. Някой се смеел, докато сме ги правели или пък животът се случвал по същото време .. дрън-дрън. Може би на моменти е една идея по-спокойно да не мислиш за бъдещето, но колко време така? Посоката пред нас се определя от мечтите целите, които имаме и преследваме. Неслучайно между двете поставих съединителния съюз “и”, защото точно едното е последвано от другото. На една презентация преди година чух Кирил Николов - Дизела да казва, че “Никога не трябва да забравяме, че всичко се случва първо в главата!” и безусловно се съгласих с тази истина. Затова винаги съм смятал, че една мечта бива такава доста кратко преди да се превърне в цел и нещо, което съм готов да преследвам. В никакъв случай не искам да опонирам на Ден №69, а точно напротив мисля, че месец по-късно днешният се явява своеобразно продължение на тогавашната еуфория от предстоящия опит за реализиране. Когато бях дете просто мечтаех, сега по-скоро мечтите ми са цели, сами пишем своя сценарий преди, а понякога и без, да го изпратим на режисьора и останалите актьори. Какво ще сътворят те е просто решение на съдбата. Смятам, че това е най-добрият начин, за да ги осъществя, защото когато е мечта, е нещо, което е просто там.., а когато се превърне в цел, е нещо, към което се стремим постоянно.. Когато я сбъднеш, не просто “удряш тикчето”, преди това ѝ се наслаждаваш и си поставяш следваща без да разсъждаваш коя е най-хубавата, която си постигнал. Правилото е едно и действа - трябва да се формулират много точно и ясно, защото те се сбъдват рано или късно.. #мечтитесазадасесбъдват
Неведнъж съм чувал, че няма по-грешно нещо от това да правиш планове. Някой се смеел, докато сме ги правели или пък животът се случвал по същото време .. дрън-дрън. Може би на моменти е една идея по-спокойно да не мислиш за бъдещето, но колко време така? Посоката пред нас се определя от мечтите целите, които имаме и преследваме. Неслучайно между двете поставих съединителния съюз “и”, защото точно едното е последвано от другото. На една презентация преди година чух Кирил Николов - Дизела да казва, че “Никога не трябва да забравяме, че всичко се случва първо в главата!” и безусловно се съгласих с тази истина. Затова винаги съм смятал, че една мечта бива такава доста кратко преди да се превърне в цел и нещо, което съм готов да преследвам. В никакъв случай не искам да опонирам на Ден №69, а точно напротив мисля, че месец по-късно днешният се явява своеобразно продължение на тогавашната еуфория от предстоящия опит за реализиране. Когато бях дете просто мечтаех, сега по-скоро мечтите ми са цели, сами пишем своя сценарий преди, а понякога и без, да го изпратим на режисьора и останалите актьори. Какво ще сътворят те е просто решение на съдбата. Смятам, че това е най-добрият начин, за да ги осъществя, защото когато е мечта, е нещо, което е просто там.., а когато се превърне в цел, е нещо, към което се стремим постоянно.. Когато я сбъднеш, не просто “удряш тикчето”, преди това ѝ се наслаждаваш и си поставяш следваща без да разсъждаваш коя е най-хубавата, която си постигнал. Правилото е едно и действа - трябва да се формулират много точно и ясно, защото те се сбъдват рано или късно.. #мечтитесазадасесбъдват
**********************************************************************
Щастието е спомен.
Щастието е живот.
Щастието е бъдеще.
(преди, сега и завинаги)
Преди година на това приказно място в Алпите на 3650 метра надморска височина, тази каска спаси живота ми..
Ден и половина след като съдбата ни бе отнела в катастрофа близка приятелка и ни беше показала колко временно и преходно е всичко.
Близките ни хора остават да живеят в нас завинаги и по един или друг начин искаме или не, ние продължаваме напред и заради тях. Точно тези моменти, които никога не можем да върнем, ни променят и след тях никога вече не сме същите, правят ни както по-бедни така и по-богати. Щастието не е в това, че ние сме останали тук, а други не, а в това, че винаги ще носим в нас неща, които чрез нас няма да бъдат забравени.
Трябва да живеем живота пълноценно, но и да го ценим, не да го приемаме за даденост, не да се ядосваме за незначителни неща, дребнавости и битовизми. Днес ни има утре ни няма, за какво се ядосваме всъщност?
Явно трябва да има нещо, което да ни приземи и да ни припомни колко сме уязвими...
Смятам, че във всеки един момент, поглеждайки назад, трябва да можем да посрещнем съдбата си, да сме щастливи от всичко преживяно и да не съжаляваме, че сме оставили нещо за в бъдеще. Да живеем с поглед вперен не само напред, а и помнещ миналото и загледан в настоящето в моментите и близките ни около нас. Бъдещето зависи от нас самите, от действията ни и от начина, по който подхождаме сега, ще се определи и то.
Един велик за мен човек, Иво Иванов преди време е написал: “Аз лично не търся тайната на щастието, защото не вярвам, че щастието има тайни!” Малките моменти, неповторимите жестове, обикновените случки и всичко останали хубави поводи за усмивка и наслада, които не остават тайна за нас, ако умеем да ги улавяме и не ги оставяме просто да профучат като забързаното ежедневие са тези, които определят не 1, не 10, не 100, не 1000 щастливи дни в живота ни, а много повече.
Песимистичен финал? Не! Всичко е въпрос на възприятие. Дали трябваше да сложа розовите очила накрая и да довърша мъките на всички, продължили да търпят словоизлиянието ми, с някоя слънчева притча като апотеоз на постоянството в последните 100 дена. Пак не! Споменът ме прави щастлив, животът също и леко открехнатата врата към неочертаното бъдеще също!
Не мога да се сдържа и да приключа проект, наречен #100happydays без да цитирам автора на книга, наречена “Кривата на щастието”..
“Не мислете нито за миг, приятели, че сте собственици на този свят. Всички сме наематели. Всичко е крехко като кристал. Взели сме живота за малко като колелото на съседчето. Ще направим едно кръгче и ще трябва да го върнем. И нека бъдем щастливи, ако успеем някак си да не паднем преди да сме направили своята кратка обиколка.”
.. и една, както негова така и моя любима песен:
Щастието е живот.
Щастието е бъдеще.
(преди, сега и завинаги)
Преди година на това приказно място в Алпите на 3650 метра надморска височина, тази каска спаси живота ми..
Ден и половина след като съдбата ни бе отнела в катастрофа близка приятелка и ни беше показала колко временно и преходно е всичко.
Близките ни хора остават да живеят в нас завинаги и по един или друг начин искаме или не, ние продължаваме напред и заради тях. Точно тези моменти, които никога не можем да върнем, ни променят и след тях никога вече не сме същите, правят ни както по-бедни така и по-богати. Щастието не е в това, че ние сме останали тук, а други не, а в това, че винаги ще носим в нас неща, които чрез нас няма да бъдат забравени.
Трябва да живеем живота пълноценно, но и да го ценим, не да го приемаме за даденост, не да се ядосваме за незначителни неща, дребнавости и битовизми. Днес ни има утре ни няма, за какво се ядосваме всъщност?
Явно трябва да има нещо, което да ни приземи и да ни припомни колко сме уязвими...
Смятам, че във всеки един момент, поглеждайки назад, трябва да можем да посрещнем съдбата си, да сме щастливи от всичко преживяно и да не съжаляваме, че сме оставили нещо за в бъдеще. Да живеем с поглед вперен не само напред, а и помнещ миналото и загледан в настоящето в моментите и близките ни около нас. Бъдещето зависи от нас самите, от действията ни и от начина, по който подхождаме сега, ще се определи и то.
Един велик за мен човек, Иво Иванов преди време е написал: “Аз лично не търся тайната на щастието, защото не вярвам, че щастието има тайни!” Малките моменти, неповторимите жестове, обикновените случки и всичко останали хубави поводи за усмивка и наслада, които не остават тайна за нас, ако умеем да ги улавяме и не ги оставяме просто да профучат като забързаното ежедневие са тези, които определят не 1, не 10, не 100, не 1000 щастливи дни в живота ни, а много повече.
Песимистичен финал? Не! Всичко е въпрос на възприятие. Дали трябваше да сложа розовите очила накрая и да довърша мъките на всички, продължили да търпят словоизлиянието ми, с някоя слънчева притча като апотеоз на постоянството в последните 100 дена. Пак не! Споменът ме прави щастлив, животът също и леко открехнатата врата към неочертаното бъдеще също!
Не мога да се сдържа и да приключа проект, наречен #100happydays без да цитирам автора на книга, наречена “Кривата на щастието”..
“Не мислете нито за миг, приятели, че сте собственици на този свят. Всички сме наематели. Всичко е крехко като кристал. Взели сме живота за малко като колелото на съседчето. Ще направим едно кръгче и ще трябва да го върнем. И нека бъдем щастливи, ако успеем някак си да не паднем преди да сме направили своята кратка обиколка.”
.. и една, както негова така и моя любима песен:
Не се вкопчвай,
нищо не трае вечно
освен земята и небето.
И нещо ти се изплъзва -
и всичките ти пари
няма да могат да ти
купят дори минута в повече.
Прах във вятъра.
Ние сме всичко на всичко
прах във вятъра.
нищо не трае вечно
освен земята и небето.
И нещо ти се изплъзва -
и всичките ти пари
няма да могат да ти
купят дори минута в повече.
Прах във вятъра.
Ние сме всичко на всичко
прах във вятъра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар