Зимен Пирин

Още в ранния съботен предиобед се настанихме в хижа Безбог, където щяхме да нощуваме. С леки раници и свежи сили се устремихме нагоре към върха - жадни за Пирин. Качването ни ободри, а панорамите, които се откриха от самия връх ни окрилиха още повече. 

 

Светлината и облаците се бяха заиграли и ту показваха, ту скриваха пред нас целта ни за деня - Полежан. Гледките на юг - нашата награда - Попово езеро, Сиврия, Джано бяха само началото, а кулминацията за нас - минутите, в които благоволи за нас да се открие и Джангал. На Полежан бяхме сами, щастливи и благодарни за подаръка на времето и природата. 

След като се насладихме на момента за нас остана да се гмурнем в задушевната обстановка на хижата и да се отдадем на сладки приказки и хубаво червено вино. 

Следващият ден ни посрещна с чисто небе и бяла феерия. Бяхме "над нещата" и се радвахме на морето от облаци, което през цялото време беше под нас. Отпочинали и заредени от вчерашния ден се спуснахме на запад към долината на река Десилица като целта ни бе едноименния връх зад нея. 

Наслаждавахме се на белия безкрай и колкото по-нагоре стигахме, толкова по-обширни простори се откриваха пред нас. Гледката към билото образувана от Безбог, Полежан и Стражите и циркусът под тях през утрините часове беше нашата мотивация да катерим нагоре. 

След продължително и упорито изкачване достигнахме до финалния ръб, по който успяхме да изкачим връх Десилица и неговите 2713 метра. Това, което ни чакаше там напълни душата ни - сякаш панорамата, на която през цялата сутрин се любувахме не беше достатъчна и от върха станахме свидетели на достолепните Вихрен и Кутело в далечината. 

Живописните картини, безкрайното море от облаци и заснежените величествени върхове бяха апотеоз на нашия незабравим зимен уикенд в Пирин.

ЗИМЕН ПИРИН - вдигаш поглед, затаяваш дъх, краката не помръдват, съзнанието избухва, мисълта спира, сетивата трептят, а очите … 
... очите благоговеят ...